Мегалитните коплекси в България са с различно предназначение. Едни са календари, други обсерватории, трети резонаторни кутии за осъществяване на ментална комуникация, а има трансформатори и енергийни генератори. Официалната наука определя възрастта на мегалитите от 3 до 5 хиляди години (медно-бронзова епоха), но редица изследователи смятат, че някои каменни съоръжения са на повече от 10 000 години и се отнасят към неолита.

Мадара е най-централното от всички свещени мяста за българската цивилизация, защото обединява духовно и практично-енергийни функции. В близост до Шумен и Плиска се намират долмени, които са част от една и съща много древна култура по нашите земи.

Конникът на Мадара е само врата към подземни и небесни селения, за което говори и цялата конструкция на пещерите, нишите и олтарите. В подножието на скалите се намира една туристическа атракция, наречена Скален манастир „Свети Кирик”. Мястото е закътано, вдълбано перпердикулярно на основната мадарска стена, която гледа на Запад. На пръв поглед нишите са заупокойно място, но както на мното от сакралните места прави впечатление, че има нелогични за доказването на такава теза елементи. Нишите са сравнително плитки, имат оточна система, която се състои от отвор и последваща по-ниско от основния хоризонт вана. В скалния манастир, ако това е било манастир или молитвено място, не биха поставили гробове. 

Големите корита са две, разположени север-юг, като главата би трябвало да сочи север. Отворът на ваната е голям, но очевидно е бил запушалка, подобна тези в съвременните бани. Целта, обаче, тук е била не външната, а вътрешната хигиена. Както и при комплекса Лина над село Бойково в Родопите, коритото има резка, която отбелязва докъде да бъде поставена течност.

Тъй като нишите са ориентирани север-юг и са издълбани вътре в скалата, най-вероятно са били използвани през пролетното, есенното или зимно равноденствие.

Загадка остава течността, която вероятно е целяла да охлади тялото и да го доведе до определено медитативно състояние.  По-навътре до ръба на скалата вече има издълбана по-широка вана със същите особености като тези в затвореното помещение. Но тук се появават знаци, които недвусмислено говорят, че това не е дело на българите от Средновековието, а на много по-ранната им култура.

На почти еднакво разстояние в полупосоките на запад се намират две двойки изгладени каменни огледала. Плочите са поставени една срещу друга, като на гърба на едната се забелязват странни знаци. Такива плоскости има и при комплекса Лина, където те са в четирите посоки на света. Обикновено плочите не се забелязват, защото се сливат с околните каменни структури. Нещо повече наблизо се намира и триъгълен фронтон, чието място не е било на земята, както е днес.

Цялата конструкция е първичната форма на т.нар. „Козиреви огледала”. Николай Козирев е руски учен, който в средата на миналия век открива, че когато във висок цилиндър от специална алуминиева сплав влезе човек, времето и пространството се променят до неузнаваемост, като това се дължи на принципа на подобието, тъй като мозъчната „кутия” сама по себе си е резонаторна станция.

При изкривяване на пространството човек може да предаде или да получи съобщение, както и да изпревари или да забави времето 
Древните са знаели този принцип и са използвали най-съвършеното устройство – каменното. В камъка има силиций, който кодира информация, подобно на компютъра. 

Всъщност древното българско устройство е имало за цел да покаже на посветения не само собствената му съдба, но и тази на общността. За проучването на по-глобални процеси са се ползвали услугите на специално обучените жрици и жреци, които явно съвсем грамотно са влизали в Акаша, за да прогнозират или избегнат конкретни събития. Известно е, че траките са ползвалиспециално вино – зейла за гадаене, което всъщност не се пиело, а се е преливало през свещените ритуални предмети, докато „запомни” настоящето и го изпрати като послание в бъдещето. Колкото и да е невероятно нашите предци са били дотолкова навътре с физическите закони иквантовата физика, че са извели закономерности, които са ги използвали за сакрализация на живота с цел неговото съхранение.

Скалните ниши като Глухите камъни, например, също са използвани като резонаторни кутии. Те наподобяват музикална скала. Възможно е в тях да са поставяни кристали или други ритуални предмети, които да променят пространствено-времевия континуум. 

Обемният резонатор представлява резонансна колебателна система, в която се произвежда енергия, без да се губи такава.

Създателите на мегалитите са разглеждали тази конструкция като обем на подходящо вещество с желаните физико-химични свойства, като са използвали затворената или почти затворена повърхност - долмени. Формата и размерите са близки до т.нар. свещена геометрия. Те са съгласувани с използването на еластичната акустична вълна и резонансните свойства на физико-химичните свойства на камъка. Това е относително прост пасивен излъчвател. 

Как са се използвали тези съоръжения?
Един от начините е чрез акустична вълна, но пак е необходимо да има познание и не само – колкото и да е странно нужна е любов. Без любов към Твореца и творението това знание е излишно. При експеримент еластичната акустична вълна образува фигури, чиято форма се определя от размера на обекта и дължината на вълната. Това означава, че словестни формули, както и звукове влияят върху тези структури и нещо повече – последните реагират. Можем с известна условност да кажем, че ни отговарят.

Рудолф Щайнер открива, че музиката е проекция на духовните измерения, но всъщност това се знае много преди това от нашите предци.

Резонаторите от камък действат на основата на връзката между българския език и музиката. Практиката да се нарича водата, както и да се пеят народни песни е начин за възпроизвеждане на божествена хармония. Най-вероятно именно Орфей създава устройство, наречено археометър, по–късно преоткрито от Сент – Ив Далведър, който патентова музикален еталон, показващ приложението му в архитектурата и изкуствата. Според преданието Орфей е омагьосвал хората и е влияел върху цялата природа. С други думи божествената хармония се възпроизвежда в материята чрез слово и музика. 



Наскоро учените от БАН Таньо Танев и Ангел Манев оповестиха принципите на действието на археометъра като направиха експеримент през публика. Според тях българският език е пряко свързан с начина, по който трябва да се преакордират музикалните инструменти, така че да се следва честота от 432 херца, благоприятна за човека. Те свързаха българските букви с музикални тонове и проектираха музикалното звучене на отделни изречения и фрази.   


Тъй като е доказано, че между каменните блокове на долмените – каменните къщи, се образува поле, което намалява гравитацията, става очевидно, че създателите на тези съоръжения освен това са искали да снижат нейното въздействие. Възможно е тогава менхирите, долмените и мегалитите да са от времето на атлантите или малко след започване на прехода към новата цивилизационна посока, т.е. преди повече от 20 000 г. до 13 000 г. По тяхно време гравитацията е започнала да става проблем, които вече знаем са имали сериозен ръст.

Несъмнено все повече факти дърпат назад във времето произхода на човечеството, а има достатъчно на родна почва, които показват всемирното значение на българската древна култура.


Автор: Елица Димова | Портал12

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks