Постинг
21.09.2016 22:20 -
Единадесетият час
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 845 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2017 20:02
Прочетен: 845 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 06.02.2017 20:02
Повод за заглавието е една притча на Христос, която ще цитирам в края. А повод за статита е една интересна наша нагласа... не точно завист, но не бих го нарекла и мечта!
Тя се изразява в едно от сложните времена на българския език, от вида "бих искал да бях" :
Да бях вече с успешна кариера, да бях вече с двайсетгодишен брак, да бях вече с големи деца, да бях вече известен художник ...
Да, може би си на 40 или дори 50. Но по-искрено е да кажеш "страдам, че не съм"... защото направих определени избори, отчаях се и т.н. или защото други хора отказаха да ми дадат шанс... все едно, нещо искрено, което да определи отношението ни към Миналото. След това може да искаме утеха. Или прошка. И да ги получим!
А после, много важно е какво казваме СЕГА. Наемаме ли се на работа в единдесетия час? Или повече ни харесва да мрънкаме.
Наемаме ли се Сега да обикнем мъжа си, сега да се учим да го уважаваме и заедно да градим добро? Или ще му повтаряме: "ех, вече съм изграден характер, каква любов, какви емоции.. да бях те срещнала по-рано, вече да бяхме се сработили".
Но ако ние сами състарим душата си, отричайки й правото на младост, възторг, надежда и разочарование, и я бетонираме в клетката на "получател" като само бдим да отворим на честни и свестни хора ... много е вероятно никой да не поиска да влезе. Защото хората не искат медал за честност, а искат да ги обикнем...
Така е и с мечтата ни за любима работа, нали думата идва от "любов"... Както са казали хората : "Запази поне едно зелено дърво в себе си, и все някога там ще запее птичка".
А ето я и притчата за единадесетия час:
"Небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
И тъй, дойдоха наетите около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
Тия последните работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо , защото аз съм добър?
Така последните ще бъдат първи, а първите последни. "
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Тя се изразява в едно от сложните времена на българския език, от вида "бих искал да бях" :
Да бях вече с успешна кариера, да бях вече с двайсетгодишен брак, да бях вече с големи деца, да бях вече известен художник ...
Да, може би си на 40 или дори 50. Но по-искрено е да кажеш "страдам, че не съм"... защото направих определени избори, отчаях се и т.н. или защото други хора отказаха да ми дадат шанс... все едно, нещо искрено, което да определи отношението ни към Миналото. След това може да искаме утеха. Или прошка. И да ги получим!
А после, много важно е какво казваме СЕГА. Наемаме ли се на работа в единдесетия час? Или повече ни харесва да мрънкаме.
Наемаме ли се Сега да обикнем мъжа си, сега да се учим да го уважаваме и заедно да градим добро? Или ще му повтаряме: "ех, вече съм изграден характер, каква любов, какви емоции.. да бях те срещнала по-рано, вече да бяхме се сработили".
Но ако ние сами състарим душата си, отричайки й правото на младост, възторг, надежда и разочарование, и я бетонираме в клетката на "получател" като само бдим да отворим на честни и свестни хора ... много е вероятно никой да не поиска да влезе. Защото хората не искат медал за честност, а искат да ги обикнем...
Така е и с мечтата ни за любима работа, нали думата идва от "любов"... Както са казали хората : "Запази поне едно зелено дърво в себе си, и все някога там ще запее птичка".
А ето я и притчата за единадесетия час:
"Небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
И тъй, дойдоха наетите около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
Тия последните работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо , защото аз съм добър?
Така последните ще бъдат първи, а първите последни. "
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Броил съм аналогиите на Исус за "Небесното царство", но забравих числото. Десетина са, в т.ч. и от апокрифното Евангелие на Тома (неверни). Те са толкова РАЗНОРОДНИ, че на пръв поглед объркват. Но май ИМАТ нещо общо. Как да кажа, като че се отнасят за събитие, което се случва ЗА ПЪРВИ ПЪТ и носи характера на... експеримент. ОТБИРАНЕ на мялка част от хората, като се започне от ЖИВИТЕ В МОМЕНТА. Май това е разочароващо-простият смисъл на "последните ще бъдат първи". А не, че слугите ще санат господари и др. революционни мечти.
цитирай