Колко богат и точен е българският език. Да вземеш страха на някого не е това, което сигурно си мислят чужденците - да го успокоиш. Както например в арменския "нека взема болката ти" означавало "обичам те".

Да вземеш на някого страха буквално значи, да го присвоиш.

Човекът да трепери от теб. Да не смее да шавне ни наляво, ни надясно. Да не смее нито да направи нещо ("защо така си го направил??!") нито да не го направи ("защо не си се сетил да го направиш??!"). 

Такъв човек, ще те мисли и в свободното си време, ако си му началник! Ще ти трепери и от сто километра, ако си му родител... Често, за да се освободи, този човек може да прибегне до алкохол, ще води бурен и безразборен личен живот, може да похарчи много пари, за да си докаже, че сам си е господар.

Така че, да вземеш на някого страха е ... престъпление. Защо, чий е този страх? Страхът повече от всичко е собственост на Бога. Така е казано в притчите на цар Соломон: "Страхът от Бога е начало на мъдрост". Та и днес старите хора като гледат лошотията и хулиганството, клатят глави : "У младите няма страх."

Научете хората да се боят само от Бога, и те ще са почтени и смели във всичко останало. Не се превръщайте в страшно непредсказуемо  божество. Нали искате да ви обичат от сърце, а не да ви заобикалят от страх?

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks