Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2016 14:42 - КОМУ Е НУЖНА ТЯ ?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1574 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 06.02.2017 20:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Помните ли приказката от Вилхелм Хауф „Студеното сърце“. Като малка едновременно се ужасявах и привличах от нея. Сега умните хора от ЕС биха я забранили, та как иначе, в нея героят убива жена си! Щом забраниха и „Трите прасенца“ където вълкът претърпя заслужено наказание, а да не говорим за „Червената шапчица“…

Но да се върна на „Студеното сърце“. В нея героят Петер Мунк все неуспешно се опитва да забогатее. Упорито изледвайки пътя и навиците на богатите той се скарва с един дребен горски магьосник, който вместо да му помогне, се опитва да го откаже от намеренията му… Накрая, упоритият Петер все пак попада в тайната стая на най-богатия, и сигурно не случайно, най-висок човек в околността. В тази ужасяваща стая има много стъкленици, където тихо тупкат … извадени сърца. Да, извадените сърца на богаташите от околността са заменени от хитрия богаташ-магьосник с камъни. Отначало ти е малко хладно, но се свиква, както се казва. А после? После вече не изпитваш скрупули при сделките и машинациите си...

Риск печели, риск губи. Петер дава сърцето си на съхранение и приема един камък. (“Камъкът“ – образ на приетото слово… ала в случая, какво ужасяващо слово, което измества ценностите?) Нещата потръгват. Но има една пречка за още по-бързия подем на бизнеса му. Петер се жени за изключително красива и милостива жена. Когато, въпреки забраните му, той я вижда да дава нещо на поредния просяк, в пристъп на ярост я убива с камък…

Най-накрая потресен от деянието си, което дори сред богатите се счита за ужасяващо, Петер тръгва да търси изгубената си същност. Вече с плач намира в гората другия, неудобно искрен и с остър език дребен вълшебник. Младият мъж се разкайва. Тогава спасява сърцето си, и както става в приказките – намира оживяла жена си.

Според етнолозите и психолозите, в приказките често спасената хубавица е нашата собствена душа. Вероятно Петер Мунк е спасил душата си, ако и да се разделил с придобитите без труд богатства.

Но в тази приказка има и по-интересен детайл: Кой ли е всъщност дребния магьосник, наричан иносказателно „съкровищника в еловия лес“?
На помощ ни идват древните книги, където е писано: „повече от всичко пази сърцето си, защото в него са изворите на живота и там е твоето съкровище“.

Нашият съкровищник, с остър и неудобен език, с когото често не искаме да разговаряме, е нашата Съвест.

О, колко често искаме да бъдем оперирани от нея! Когато сме извършили големи поразии, но също и когато на дребно сме предали в сърцето си хората до нас; когато сме ги овикали , а после инатливо не искаме да им се извиним и намираме „причина след причина“ да утвърдим злобното си поведение.

Но знаете ли, Съвестта е нашият освободител. Именно тя ни освобождава от всички други „огледала“, по които бихме сравнявали душата си. Не усещаме ли? Колкото по-малко обърнат е един човек към своята съвест, толкова повече му пука „Какво ще кажат хората“… И напротив, колкото повече някой е честен, всеотдаен, служещ на другите, толкова по-малко той ще очаква да бъде преценен според ценностите на Надутите, на Сладострастните, или на Използвачите…

Такъв човек, колкото и да е странно, е най-свободен от това да стане бележкар в училище, да сключи унизителен брак, или да бъде уплашен от внушенията на медиите.

Такъв човек нерядко спасява дори Обсебените – било от алкохол, било от други страсти, защото не очаква от тях Оценка и Одобрение. Той ги получава от невидимия вълшебник, който живее в сърцето му.

Хората са казали „Чистата съвест е най-добрата възглавница“. Да, сред нас няма никой напълно праведен, но всеки човек с недостатъци, който се води от добри намерения, и всеки ден е готов да се учи и да си промени вчерашната „линия на поведение“ – е човекът с добра съвест! Тя му говори и той се съ-Образява с нея. А чий Образ носи тази съ-Вест? Ами, чиято и вест носи… Образът, по който сме създадени. Съвършеният, добър образ на човека – добрият стопанин на своите дарби, на своите богаства и способности, на своя живот и не на последно място – на прекрасната Земя, където живеем.

А какво още направи „съкровищникът в еловия лес“? След избавлението си Петер Мунк, който възвърна сърцето и жена си, готов отново да работи от тъмно до тъмно честния си труд, получи подарък за малкия си син – десетина златни монети оставени под ела в гората.

След като любовта на сърцето, съвестта и душата, родиха син, съкровищникът (помолен да бъде кръстник на малкия Петер, образ на новородения Петер - бащата!) даде на семейството и това, което беше „второстепенното“: богатството, облекчаващо живота, когато вече не си негов роб и си готов да живееш и без него.

„Съкровищнико в еловия лес, от векове живееш и до днес, богат си ти в леса си безпределен, и щедър към родените в неделя!“  ... Защо именно с тези магически думи Петер Мунк извиква малкия вълшебник? С какво родените в неделя са по-различни от останалите?

Героят на приказката наистина е роден в неделя. Но в по-широк план, неделя е денят на възкресението. На руски в прав текст неделя е Возкресение.

А „Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той … царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния“ , пише на плочката от Караново, разчетена от траколога д-р Стефан Гайд.

Петер Мунк мина през смъртта и възкресението на душата си! Той вече може да управлява живота си именно защото няма да продаде заради временното – вечното.

image

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212853
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031