Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2016 12:10 - Практични или Духовни?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.02.2017 19:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отминават коледните празници... Усещането ни е, че сякаш Господ за малко слиза от небето, за да ни дари било радост, било решение на някои други нужди. Ако някой задържи за повече време радостта си от Рождество, започваме да го мислим за несериозен. Ако друг продължи да се моли за благоденствие, започва да ни се струва „прекалено отдаден“, дори ако е достатъчно работлив и разумен, та няма основание да му кажем поговорката „лозето не ще молитва, а мотика“.

Разбира се, има граница между духовния и материалния свят, които взаимно си влияят. Има основание и да наричаме някого „духовен човек“, а друг – „материален“. (Вероятно обясненията са излишни. Отдавна ни управляват и забавляват хора от втория вид, а ни лекуват или спасяват хора предимно от първия… )

Но имаме ли основание да наречем всеки човек, с интереси повече от трупането на материални и обществени облаги, „непрактичен“? И имаме ли причина да считаме, че духовността задължително противоречи на практичното?

Да, анекдотите за „разсеяния професор“, така популярни едно време, имат своето основание. Много хора на научната дейност, музиканти или поети, са дотолкова потопени в света на своите открития, че да отидат по домашни чехли на работа е най-малкото, което може да им се случи! Известен е случаят с английския поет Колридж, написал поемата „Кублай хан“ за една нощ, след като я сънувал. Но някой влязъл, докато осененият свише автор записвал текста, и две трети от една от най-хубавите поеми в английската литература останала недовършена.

Какво всъщност означава „практичен“? Означава добре направен, приложим и полезен. Като пианата и другите инструменти, проектирани в детайли от „духовния човек“ Й.С.Бах. Като разработките по гнойна хирургия на лекаря-архиепископ Лука Войно-Ясенецки. Въпреки арестите, лагерите и омразата на комунистическите власти към вярващия професор, гениалният му учебник, базиран на наблюдения и опит, е издаван и преиздаван, за да спаси много човешки животи.

Не е тайна, че откривател на принципите на генетиката е монахът, наблюдателен и практичен градинар – Грегор Мендел. Изследвайки осем години над 30 000 грахови растения, той прави своите открития, върху които стъпват следващите поколения учени биолози.

Съветите, давани от духовните учители на човечеството също така са практични. „Давай, и ще ти се дава“, „Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове“, „Приятел в нужда се познава“ са само няколко бисера от огромната духовна съкровищница, заради която отрудени хора по цял свят са оставяли нивите си, за да послушат своя Учител. Дали само за чудесата и хлябовете хората следваха Христос? Не. Самите Му думи изцеляваха погледа на хората, и те можеха по-добре да виждат, когато се върнат в своята работа и ежедневните си отношения.

„Народните поговорки“, спазвани от българите, са запазили морала на народа непокътнат дълги векове. А и какво са притчите на мъдрия цар Соломон, ако не плод от „събирачите на изречения“, които са работили за него? Всичко това не е било нужно на владетелите само за да подслаждат с остроумия трапезата си. Духовният поглед към реалността е бил жизнено необходим за всеки човек, а особено за царете! Когато синът на цар Соломон застава на трона, приближените му дават „остроумен“ съвет да впечатли народа, като увеличи данъците: „Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст“. Лишеният от божествен дух наследник глупаво послушал младите си приятели, и така обединеното и силно царство скоро се разпаднало във вражди и противоречия.

В наши дни научни и наукообразни книги по „приложна психология“ са сред най-продаваните издания, което показва, че съвременните хора все така имаме нужда от съвет и поглед към живота, който да ни извади от схемата „работи, за да имаш“ и „имай повече, за да си щастлив“, в която упорито ни натиква рекламната индустрия.

Реално, какво се крие зад упоритостта ни да делим нещата на „духовни“ и „практични“? Най-често ще чуете обяснението, че „има много истини“, както и че „всеки има своята истина“. Тук е уловката. Събирачите на изречения събираха само работещите поговорки, а не тия, които макар и остроумни, биха разделили хората, биха повредили любовта и другите същности, които движат живота към процъфтяване и благоденствие.

Днес, в страха си да не би някой да ограби свободата им да избират, мнозина отхвърлят от себе си позицията на духовни ученици, и се опитват да отделят „духовното“ и „практичното“,  като с гордост се наричат практични хора.

Но на кое такива казват „практичност“? Уви, все още много жени считат за практичен брака или съжителството по сметка. На мнозина изглежда практично да дружим само с хора „от нашата класа“, за да не се налага да помагаме на по-бедни, или да се натоварваме с особените им проблеми. Практично е да подкрепяме силните на деня. Практично е да премълчим истината, за да не загубим удобството си…

Да, и това е някакъв вид практичност. Тя обаче не е нито трайно полезна, нито здравословна за душите ни.

Някои от  нас все още смятат, че нямат душа. Но за съжаление и те имат „това нещо в мен, което ме боли, когато ме обидят".

Всъщност, независимо какво говорим, изповядваме и вършим, ние сме ангажирани да бъдем практични към себе си. Другото е самозалъгване и саморазрушение. А духовният поглед към нещата не е нищо по-различно от „поглед отгоре“, „поглед отвън“ и „поглед на приятел“.

image

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 604744
Постинги: 663
Коментари: 573
Гласове: 1404
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728