Бъдете признателни за всичко, за всичко благодарете… Благодарността променя дори състава на водата… Това са истини, все по-широко известни и дори научно доказани в наши дни. Но много често в подножието на тази истина се разгаря един тих спор: „Благодарните за това което имат, способните да са щастливи с него, имат ли сили да се развиват, или единственото, което ни води напред, е „недоволството“?

Най-напред, както е редно в обикновеното, а защо не и в духовното земеделие, нека погледнем на плодовете на двете идеи. Масово недоволните българи, развиват ли се? Малък процент от тях. Повечето ежедневно се докарват до стрес, инфаркти или депресии. Или, още по-често, вгорчават живота на колегите и близките си.

А къде са доволните и благодарните сред нас? Това са редки хора. Обикновено ги срещаме сред по-възрастното поколение, опитало и две и двеста... или в очите на някой искрено вярващ човек, който живее с Бог в сърцето си … или, за съжаление, в усмивката на някой скоро излекуван от тежка болест или травма. Развиват ли се благодарните? Сякаш, предимно в отношенията с другите хора. Рядко активират нов бизнес, правят открития или подобряват материалното си положение.

Но всичко това има едно голямо изключение. Както е казал един мъдър човек: „Всички ние сме дошли на този свят заради другите“. Колкото и да е чудно, на този, който има желание да служи на другите, по невидими пътища му се „прибавя“. Прибавят се помощи и сътрудници на захваналия благотворителна кауза почти само с двете си ръце. Прибавя се талант на непрофесионалиста, заел се да образова, или да радва другите. Колко от най-великите детски книги на нашето време са писани от родители за децата или близките им? Да си спомним само „Пипи, дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен, „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол, „Мечо пух“ на А.Милн , „Хобит“ на Дж.Р.Толкин ? Известно е че много открития като плетачната машина или аспирина са направени, за да се улесни или излекува конкретен близък на откривателя.

Това значи, че и недоволните, ако недоволстват заради страданията на другия, и благодарните, ако искат от благодарност да дарят сили за другия, непременно ще се развиват. И от техните усилия ще потекат, както пише в приказките „мляко и мед“ за да хранят пътниците, и познати, и непознати… Това са вече хората на изобилието! Това, може би, е обяснението, че истински талантливите и отдадени хора рядко са надарени само в една област или рядко остават само с един плод на доброто си намерение. Много от тях имат ученици, или вдъхновено потомство, други с лекота преминават от една в друга област на познанието, защото то за тях е средство, а не тегоба.

Дали обаче „обущарят винаги ходи бос“, или напротив „земеделецът пръв вкусва плодовете от нивата“? Дали трудът за другите непременно ще породи изобилие на нещата, от които ние се нуждаем?

Това е сложна тема, и няма еднозначен отговор. При всички случаи, ако „трудът за другите“ сам по себе си не е едно от нещата от които ние се нуждаем (ако още не го чувстваме така), то тогава е излишно и дори грозно да го ползваме като „средство“ или „цака“, за да получим нещо в живота си.

В крайна сметка, както казват първите християни, „всички съгрешиха и никой не заслужава да бъде прославен от Бога“, тоест и най-добрият човек не е достатъчно добър, за да получи като награда своето благополучие! Затова пък милостта на Бога е достатъчно голяма, за да ни даде необходимото, ако се оставим на нея с доверие. Но доверието означава именно това, да сме гъвкави относно „необходимото“ и ако въпреки труда и усилията си не можем да си купим или да постигнем нещо, да не изпадаме в отчаяние, роптание и безплодие. Може би, макар че още не виждаме причината, това „добро“ в момента не ни е полезно.

Не са рядкост и хората, на които да направят крачка встрани от сигурното, от статуквото, им коства много. Не става дума за големите рискове, например да напуснеш работата си, за да започнеш някакво хенд-мейд производство, без да имаш друг минимален доход или поне жилище. Става дума дори за обучение в различна област от тази, в която работим, но не ни е по вкуса, че за нашето развитие е нужен език, или по-добра ориентация в Интернет-пространството. Изобщо „вкусът“ по пътя към желаното изобилие не винаги има общо с вкуса на самото изобилие! Може да се наложи да направим неща неприятни или нехарактерни за нас, да общуваме с непознати, да хлопаме по вратите на институции или да молим някого за внимание.

Разбира се, да се спрем в началото на пътя и да започнем да обвиняваме е най-лесното. Там са се спрели повечето хора, и затова въпреки щедрата ни природа, българите са един от „най-нещастните“ народи.

Но както казват опитните изследователи, светът се променя от единици, а не от масата. Нашият дял е от кои ще изберем да бъдем.



Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks