Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2017 09:59 - УПОВАНИЕТО
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.02.2017 19:45


Тийнейджърите биха казали „каква е тази дума“. Все по-често на учителките се налага да обясняват на децата понятия като добродетел и милосърдие, а относно упованието биха се затруднили още повече. Днешният живот е опростен – имаш, нямаш, искаш, не искаш… макар че проблемите и болките в душите на хората никак не са прости и не може лесно да се сортират „в чекмеджета“.

На кого разчиташ в живота? – нека така започнем разговора за упованието. Искреният отговор за мнозина би бил - на младостта си, на силата и здравето си (докато ги имаме), на роднините, на доброто образование, на красотата си, на парите които имам или които изкарвам… Немалка част от хората пък ще кажат и че разчитат на Бога, независимо към коя религия се числят.

Дали има противоречие в това да разчиташ на Бога, и в това да положиш усилия, да използваш ресурсите си? Видимо всички вярващи хора са трудолюбиви и спазват поговорката, че лозето не ще молитва, а мотика. Също така редки са случаите, когато някой вярващ човек напълно се противи на медицината, смятайки, че изцелението му ще стане по свръхестествен начин. Сам Христос изцеляваше по такъв начин само хората, които не бяха намерили помощ от лекарите. (Макар че задружната молитва също е белег на голяма любов и сила, и сама по себе си изцелява отношенията в една общност от вярващи.)

Но докато с изцелението нещата са по-явни, как да преценим на кого уповаваме в ежедневието си?

Според мен, първо трябва да погледнем на това, коя мисъл ни носи спокойствие и мир. Ако губим спокойствието си всеки път, когато някой посегне към материалния ни ресурс, или загубим подкрепата на определени хора, ние не уповаваме на Бога. Ние не вярваме, че този ресурс и тези приятели са били дар от Него за наша полза, че ако се лишаваме от тях, пак е за наша полза и за развитие в нова посока. Ала ако губим спокойствието си само когато нещо ни отделя от Бога, когато не успяваме да общуваме с Него… тогава вероятно знаем, че Той е нашият извор и източник.

Второто много важно нещо е, с кого правим съглашения в живота си. Това може много ясно да се види – дори ако го прикриваме пред хората, всички имаме ясна картина в своята съвест.

Ако уповаваме на службата си, а не на Този, Който ни я е дал, ние неизбежно правим компромиси (понякога, доста срамни) по време на работа, като например да ощетяваме онеправданите, да си мълчим пред злото, само и само да останем на тази работа. Поради същия страх може да съсипем себе си, здравето и личния си живот, за да покрием немислимите изисквания на шефовете или на институциите, с които имаме работа!

Ако уповаваме на своята работоспособност, ние няма да изразходваме никога силите си, за да помогнем безкористно на някого. Напротив, ще започнем да намираме причини против всеки, който изглежда, че се нуждае от нашето допълнително време и помощ. Ще отбягваме „напрежението и вътрешните противоречия“, които ни причинява натоварването с проблемите на други хора. Най-вероятно ще потънем в релаксиращи преживявания пред телевизора и дори ще посещаваме културни събития, които да ни извадят от реалността или да ни ангажират с псевдокаузи.

Ако уповаваме на връзките и имиджа си в обществото, ние няма да рискуваме да ни видят в компания на „неуспели"  или странни хора. Това може да изглежда крайно, но е особено явно при тийнейджърите, които избират да се движат в компания от „яки“ съученици – било красиви, било богати, било с голямо самочувствие. Жестоките правила на джунглата, които понякога царуват сред децата, много пъти заклеймяват всеки, който е различен, без да се интересуват защо той е такъв. Без да намират смисъл да си "творящия" и "помагащия на по-слабите".

Ако уповаваме на близките си поради своето родство с тях, ние много по-често ще им казваме "длъжен си", вместо "моля те"... Страхът, че може в нещо да не ни подкрепят, може да доведе до нетърпимост към свободата на личното им пространство и мнение.

Трудно ли е всичко това? Да се намерим в истинско, а не измамно упование? Може и да е трудно. Но е свобода.

image

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 630108
Постинги: 678
Коментари: 581
Гласове: 1439
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031