Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2017 11:39 - МИЛОСТ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.02.2017 19:45


„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“, е казал още Христос. Но не това е причината, поради които искаме да бъдем милостиви. Обикновено самата съвест ни казва, че да покажем милост е правилно. Нерядко успяваме да обуздаем гнева си срещу някого, понеже самият той страда в личните си неща. Смекчаваме изискванията си към него. Помагаме.

Но истинската милост освен полза на хората, носи и мир. Тя изпълва сърцето ни, и действително тогава вършим нещата от цялото си същество, без да ни тежи или да си имаме „едно наум“ …

Как да преживеем тази милост? Какво ни пречи да напълним сърцето си с нея?

Нека бъдем честни. Най-напред ни пречи чувството на страх. Страх (не съвсем без основание), че ако показваме милост на този и онзи, хората ще си помислят че е нормално, винаги да им помагаме, без да осъзнават грешките си и нуждата те самите да се променят. Действително, някои хора страдат от нагласата, че вечно са потърпевши, и само и единствено лошия късмет и лошите хора са причина за скръбта им.

В този случай, нека имаме предвид че милост не е само да постъпим така, както на околните им е приятно. Милост е и да прекратим мъките им в борбата с „невидим противник“, тоест, да се опитаме да ги извадим от филмите, в които живеят, и да ги насочим към реалността – където биха могли да разрешат трайно проблемите си.

Друго, което ни пречи да преживеем милост, е фактът, че ние не сме се чувствали помилвани. Или сме се чувствали така рядко. Нямам предвид ситуациите, в които усещаш, че поради някакъв ангел „ти се е разминало“ и не си наказан за определена волна и неволна грешка. Макар че и това е милост. А имам предвид моментите, когато си се усетил в прегръдките на Създателя, откъдето никой не може да те извади, нито да те изгори с вина, така че да не можеш да намериш повече прошка при Него.

Ако сме се чувствали така, и особено, ако сме се научили във всеки момент да се притискаме в тази Милост… ние ще имаме сили дори да лишаваме себе си, за да помилваме другите. Защото, от какво не бихме се лишили, когато Любовта не напуска живота ни?

Психолозите имат изследвания за отсъствието на състрадание в наши дни. Като причина за това те виждат отсъствието на състрадание към самите себе си. В някакъв период си се заблудил, че ти си своите резултати, своята полезност и нищо повече. Твоите лични драми нямат значение за Системата – нито учебната, нито професионалната… Ако успяваш да си в кондиция, чудесно. Но да се занимава с твоите лични проблеми е „нормално“ само специалист, и то срещу заплащане. Това не е работа на шефа или колегите ти. Особено развито е това на Запад. Цената на техния „просперитет“ много пъти е липсата на искрени и нормални човешки отношения. А цената на тази липса са понякога огромните драми, извършени от непредвидим кротък служител, на когото му е дошло до гуша от нещо.

Как да състрадаваме на себе си, без да се превръщаме в „жертва“? Може би един важен път е да се научим отново да разговаряме за болката си с Бога. Дори да са неразрешими неща, примерно липсва ни някой починал, имаме физически недъг, имаме несподелени чувства … не е нужно да мълчим, защото смятаме, че Бог няма да подейства. Достатъчно е да знаем, че в някакво измерение, което Той познава добре, тия проблеми не съществуват. Там всички са живи. Там сме красиви в очите на Създателя си. Там ограниченията за движение са причина за развитие на други сетива. А непожеланата ни любов има там цената на златото и Този, който го вижда в сърцето ни, винаги може да го даде на достоен стопанин.

image
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks


Тагове:   вяра,   милост,   самота,   депресия,   тъга,   любов,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 648583
Постинги: 685
Коментари: 587
Гласове: 1451
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031