Постинг
13.02.2017 08:10 -
ДА БЪДЕШ НАИВЕН
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2018 17:21
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.04.2018 17:21
Понякога в порива на сърцата си да бъдем добри, ние неусетно ставаме наивни. Доказват го успешните телефонни измами, злощастните "любовни увлечения"... и не само те. За съжаление много често страдат хора на зряла възраст, именно заради убеждението им, че познават нещата от живота и няма какво ново да научат.
Така е. Наивния често го лъжат. Най-често, защото вижда в другите нещата, които има нужда да види. Вижда приятели там, където понякога има предатели. Вижда единомислие у хора, които имат своите дребнави интереси, или различно мнение - само защото упорито го убеждават, че "дърпат колата в същата посока", докато реално подкопават усилията му. Може да открием дори, че наивността у децата ни е отпечатък от ... нашата наивност.
Наивен ли бе например Христос, когато умря за хората?
Не. "Той знаеше, що има в човека". Знаеше скритите помисли на тия, които Го питаха по невинни теми наглед от любознателност. Както и знаеше сърдечния помисъл на блудницата, която със свято намерение дойде да помаже и умие нозете Му.
Христос, Който ни учеше да простим дори на врага си, не се притесняваше да нарече "коравосърдечни и зли" хората, които правеха злите избори.
В този смисъл, у Него нямаше милозливост!
Милозливият не вади корена на злото, а само сече листата, затрупва с пръст, и се оплаква колко тежък труд полага всеки ден в плевенето. За да не го нарекат лош, той не вади корена.
А в много случаи, той и не вярва, че има дълбок корен. За него просто "животът е сложен", без да желае искрено да разбере върху каква основа е "сложен"...
Именно за това познание стана дума в началото. Зрелият човек, който не прибавя към знанието си ПО-знание, не вижда истинските причини за събитията в света, затова и лесно е заблуждаван.
Ако например смятаме, че е достатъчно да дадем всичко на някого, за да бъде лоялен с нас, много се лъжем. Ние трябва да отчитаме лошите влияния, които идват към всекиго, и ако този човек няма вътрешна защита, вероятността "да ни измени" е много голяма...
Тогава, кое е сигурността? В това да не затваряме очите си, и да не изпускаме кормилото на живота си.
Заповядайте в дискусионна група "Психология на ежедневието"!
Така е. Наивния често го лъжат. Най-често, защото вижда в другите нещата, които има нужда да види. Вижда приятели там, където понякога има предатели. Вижда единомислие у хора, които имат своите дребнави интереси, или различно мнение - само защото упорито го убеждават, че "дърпат колата в същата посока", докато реално подкопават усилията му. Може да открием дори, че наивността у децата ни е отпечатък от ... нашата наивност.
Наивен ли бе например Христос, когато умря за хората?
Не. "Той знаеше, що има в човека". Знаеше скритите помисли на тия, които Го питаха по невинни теми наглед от любознателност. Както и знаеше сърдечния помисъл на блудницата, която със свято намерение дойде да помаже и умие нозете Му.
Христос, Който ни учеше да простим дори на врага си, не се притесняваше да нарече "коравосърдечни и зли" хората, които правеха злите избори.
В този смисъл, у Него нямаше милозливост!
Милозливият не вади корена на злото, а само сече листата, затрупва с пръст, и се оплаква колко тежък труд полага всеки ден в плевенето. За да не го нарекат лош, той не вади корена.
А в много случаи, той и не вярва, че има дълбок корен. За него просто "животът е сложен", без да желае искрено да разбере върху каква основа е "сложен"...
Именно за това познание стана дума в началото. Зрелият човек, който не прибавя към знанието си ПО-знание, не вижда истинските причини за събитията в света, затова и лесно е заблуждаван.
Ако например смятаме, че е достатъчно да дадем всичко на някого, за да бъде лоялен с нас, много се лъжем. Ние трябва да отчитаме лошите влияния, които идват към всекиго, и ако този човек няма вътрешна защита, вероятността "да ни измени" е много голяма...
Тогава, кое е сигурността? В това да не затваряме очите си, и да не изпускаме кормилото на живота си.
Заповядайте в дискусионна група "Психология на ежедневието"!
Тагове:
Няма коментари
