Постинг
16.02.2017 10:06 -
Зелените камъни и Златното руно
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1637 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 14:04
Прочетен: 1637 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 07.03.2017 14:04
Неотдавна бях в Крумовградско Природата там е сурова и прекрасна, и докато с приятелите ми се възхищавахме на различните скали и минерали, ни направиха впечатление зелените камъни. От тях са изградени големите хълмове наоколо, и поради липса на средства, много от селяните бяха градили къщите си от същия камък. За жалост, за разлика от много други селски къщи, чиито камъни са се ползвали от поколение в поколение, зелените камъни се ронят като халва, и скоро оградите или стените, направени от тях изглеждат окаяно. Много се питах, защо е така. В този момент осъзнах, че поради рудното богатство на този район, камъните просто имат някакъв примес. Затова се цепят по своите слоеве, защото не са еднородни.
Така и ние, хората, когато сме приели вечни и стойностни неща, обичаме да ги смесваме със своето мнение. Това и това ще спазвам, казваме си ние, но третото не ми е удобно, или ме е страх от последствията, и ще си го наглася както аз искам и разбирам.
Всъщност най-често това, а не истинското предателство, наранява и човешките отношения. Например сътрудникът или дори твоят близък започва да примесва своето мнение в нещата, които си му поверил, и да слага своите цели там, където ти имаш виждане и дори откровение… скоро започва да подкопава делото ти.
Когато хората казват „всеки има своя истина“, това обикновено означава, че те не признават съществуването на една основна Истина, на истински неща, неизменни. За тях и думите са нещо, което лесно изменя значението си. Неслучайно с ужас наблюдаваме как чрез игра с думите в някои „толерантни“ държави изчезват дори думите съпруг, съпруга, родител...
Опасно е да градиш къщата си от мека и шуплеста руда, вместо от здрав камък. Дори къщите из тия бедни родопски селца, имаха крайъгълни камъни от друг материал, за да се запазят поне прави…
…. Всичко това ми напомни за една история, записана в древен апокриф и публикувана в Хроники на трако-българските царе.
Посветеният Орфеос, носещ името на древния Орфей, е призован да върне наследството на прадядо си Тракс в тракийската земя. Водач трябва да му бъде Азон… Орфеос решава, че наследството е скрито в далечна земя, и се радва когато открива опитния гръцки мореплавател Язон. Той толкова му се доверява, че не само го праща да намери кораб с добър екипаж, но го и праща да чуе напътствия от оракула в Делфи. Обаче Язон, както казваме на днешния език, е оправен човек. Тъй като оракулът му говори „замотано“, той по пътя дооправя неясните термини и понятия, като ги заменя с думи и имена, които познава.
Какво следва? Една далечна и безсмислена експедиция, в края на която екипажът се разпръсква кой по търговия, кой по любов, кой по други интереси… като напълно забравят за „златното руно“. Единствено сърцето на Орфеос е будно, и като разбира, че са намерили нещо фалшиво и нямащо общо с полученото от него откровение, той се вглежда отново в посланието на оракула. Оттам прочита правилно думата Хиерон, вместо неоткриваемия кентавър Хирон. Така Орфеос тръгва към Египет, да се учи при жреца на Бога-Слънце /“хиер-Он“/. В края на своето обучение той е разбрал изключително много неща и е разчел посланието на оракула. Аз-Он, който е трябвало да го води в търсенето, е вътрешният му светъл Аз, положеното от Бога в него! Страшните същества, с които има да се бори, са неговите собствени страсти, навици, удобство. Девицата Медея, която търси, се оказва не парфюмираната робиня от двореца на цар Клистен, а самата божествена Реч… Накрая става явно, че съкровището на прадядо му Тракс лежи в родната му земя, и чака виждащото му око, да го открие и спаси за поколенията.
Не се ли случва така и с нас? Когато имаме тежко предизвикателство, ние още тръгваме най-напред към „професионалистите“. Да, те са добронамерени, както беше и Язон. Но много от тях нямат свещеното познание, което би ги довело до това да ни помогнат истински! Тогава се оказваме в положението на жената, която с последна надежда се допря до Христос, понеже преди това „беше изхарчила всичкия си имот по лекари, без да намери помощ от никъде“.
Истинските изпитания в живота по принцип не са насочени към това да изхарчат парите ни. (Макар често да има и такъв момент, и той преобръща начина ни на живот, ценностната ни система.) Истинските изпитания са свързани с пътуване към вътрешното ни Аз. Когато сме отворени да разширяваме кръгозора си и да бъдем Ученици дори в зрелите си години, както Орфеос - решението може би скоро ще лежи в нашите собствени ръце, в нашия собствен дом.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"
Така и ние, хората, когато сме приели вечни и стойностни неща, обичаме да ги смесваме със своето мнение. Това и това ще спазвам, казваме си ние, но третото не ми е удобно, или ме е страх от последствията, и ще си го наглася както аз искам и разбирам.
Всъщност най-често това, а не истинското предателство, наранява и човешките отношения. Например сътрудникът или дори твоят близък започва да примесва своето мнение в нещата, които си му поверил, и да слага своите цели там, където ти имаш виждане и дори откровение… скоро започва да подкопава делото ти.
Когато хората казват „всеки има своя истина“, това обикновено означава, че те не признават съществуването на една основна Истина, на истински неща, неизменни. За тях и думите са нещо, което лесно изменя значението си. Неслучайно с ужас наблюдаваме как чрез игра с думите в някои „толерантни“ държави изчезват дори думите съпруг, съпруга, родител...
Опасно е да градиш къщата си от мека и шуплеста руда, вместо от здрав камък. Дори къщите из тия бедни родопски селца, имаха крайъгълни камъни от друг материал, за да се запазят поне прави…
…. Всичко това ми напомни за една история, записана в древен апокриф и публикувана в Хроники на трако-българските царе.
Посветеният Орфеос, носещ името на древния Орфей, е призован да върне наследството на прадядо си Тракс в тракийската земя. Водач трябва да му бъде Азон… Орфеос решава, че наследството е скрито в далечна земя, и се радва когато открива опитния гръцки мореплавател Язон. Той толкова му се доверява, че не само го праща да намери кораб с добър екипаж, но го и праща да чуе напътствия от оракула в Делфи. Обаче Язон, както казваме на днешния език, е оправен човек. Тъй като оракулът му говори „замотано“, той по пътя дооправя неясните термини и понятия, като ги заменя с думи и имена, които познава.
Какво следва? Една далечна и безсмислена експедиция, в края на която екипажът се разпръсква кой по търговия, кой по любов, кой по други интереси… като напълно забравят за „златното руно“. Единствено сърцето на Орфеос е будно, и като разбира, че са намерили нещо фалшиво и нямащо общо с полученото от него откровение, той се вглежда отново в посланието на оракула. Оттам прочита правилно думата Хиерон, вместо неоткриваемия кентавър Хирон. Така Орфеос тръгва към Египет, да се учи при жреца на Бога-Слънце /“хиер-Он“/. В края на своето обучение той е разбрал изключително много неща и е разчел посланието на оракула. Аз-Он, който е трябвало да го води в търсенето, е вътрешният му светъл Аз, положеното от Бога в него! Страшните същества, с които има да се бори, са неговите собствени страсти, навици, удобство. Девицата Медея, която търси, се оказва не парфюмираната робиня от двореца на цар Клистен, а самата божествена Реч… Накрая става явно, че съкровището на прадядо му Тракс лежи в родната му земя, и чака виждащото му око, да го открие и спаси за поколенията.
Не се ли случва така и с нас? Когато имаме тежко предизвикателство, ние още тръгваме най-напред към „професионалистите“. Да, те са добронамерени, както беше и Язон. Но много от тях нямат свещеното познание, което би ги довело до това да ни помогнат истински! Тогава се оказваме в положението на жената, която с последна надежда се допря до Христос, понеже преди това „беше изхарчила всичкия си имот по лекари, без да намери помощ от никъде“.
Истинските изпитания в живота по принцип не са насочени към това да изхарчат парите ни. (Макар често да има и такъв момент, и той преобръща начина ни на живот, ценностната ни система.) Истинските изпитания са свързани с пътуване към вътрешното ни Аз. Когато сме отворени да разширяваме кръгозора си и да бъдем Ученици дори в зрелите си години, както Орфеос - решението може би скоро ще лежи в нашите собствени ръце, в нашия собствен дом.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"
Няма коментари
