Постинг
07.04.2017 09:25 -
ВСЕОТДАЙНОСТ
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 930 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2017 13:35
Прочетен: 930 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.05.2017 13:35
Питаме ли се понякога – след кого тръгва народът? След този, който му дава кюфтета за изборите? След такъв простият народ ще отиде само до урните. След такъв, който им дава хляб и зрелища? След такъв ще вървят, докато омръзнат зрелищата, и докато след хляба им се приядат пасти…
Ала след този, който е дал своето без да търси отплата, народът може да стигне много далеч. Това е главнята, която трайно пали и другите, това е водачът, след смъртта на който „стадото не се разпръсква“. Независимо, че управниците избягват да говорят за такива хора, във всяко поколение те са факт – и сред учителите, и сред царете, и сред артистите, и сред поетите…
Колко души не са могли да завършат висшето си образование, защото открито са признали, че харесват „забранена литература“?
Едва ли друго караше хората да тръгват след Левски и Бенковски, освен това, че тия хора нямаха вече къща, имот и лично бъдеще - заради идеята.
Когато любимият им учител Христос отказа да се предпази от юдеите, които искаха да го убият, и поиска да отиде, за да види болния си приятел Лазар, учениците му казаха: „Да идем и ние, за да умрем с Него“…
Дори във „Властелинът на пръстените“ цялото човешко и ангелско войнство отиде да подкрепи този обикновен градинар, който заложи името и душата си, за да хвърли в огъня Всевластния пръстен. Вместо да го използва.
Андерсен много точно описва този феномен в „Снежната царица“. Когато някои молят магьосницата да даде сили на малката Герда, за да стигне до Северния полюс и да спаси своя приятел, тя отговаря: „ Аз не мога да й дам по-голяма сила от тая, която тя вече има. Не виждаш ли колко голяма е нейната сила? Не виждаш ли как й слугуват и хора, и животни, как тя е пребродила боса целия свят? Ние не можем да й дадем още сила: тая сила се крие в нейното мило и невинно детско сърце“
Затова такива хора са "страшни". Затова за тях не се говори. И в най-строгия режим те пренасят светилото на своето убеждение. Предават го на чадата си, на учениците в училище, на пациентите или на съседите си. Не от друго, а от този предаден огън все още се раждат „добри хора“, което в моменти на бедствие ни изумяват с примера си. Добрите хора, не са безгрешните. Но това са хората, способни да надскочат себе си, когато е нужно. И да го направят скромно. Аз като цяло не съм от тях. Но животът ми е светъл, докато имам светлината им. Не знам как бих живяла, ако светът ми се състоеше само от поднесеното в новините.
Затова, хора, разказвайте. Не разчитайте на видоизменените и „подобрени“ учебници да запалят светилник в децата ви. Ако случат на вдъхновен учител, добре. Но иначе, остава само личният пример. И нещата, на които специално ще им обърнете внимание, ще им разкажете.
Някога такива достойни личности в рода след смъртта им са се наричали „Стопанин“. Почитали са ги с радост и благодарност, както днес почитаме християнските светци. И преди въплъщението на Христос народът се е надявал, че хората, които живеят за нещо повече от просперитета си, после имат специални достъпи в духовните светове, и могат да се застъпват за тях. Някога траките са ги наричали „хероси“. Строели са места, където да правят своите празници и откъдето да отправят своите молитви към Застъпника.
Воюващият конник вероятно е бил образът на всеки херос, независимо дали е бил воин, тих книжовник или певец. Херосите и днес са до нас, и можем да имаме тяхната сила.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Ала след този, който е дал своето без да търси отплата, народът може да стигне много далеч. Това е главнята, която трайно пали и другите, това е водачът, след смъртта на който „стадото не се разпръсква“. Независимо, че управниците избягват да говорят за такива хора, във всяко поколение те са факт – и сред учителите, и сред царете, и сред артистите, и сред поетите…
Колко души не са могли да завършат висшето си образование, защото открито са признали, че харесват „забранена литература“?
Едва ли друго караше хората да тръгват след Левски и Бенковски, освен това, че тия хора нямаха вече къща, имот и лично бъдеще - заради идеята.
Когато любимият им учител Христос отказа да се предпази от юдеите, които искаха да го убият, и поиска да отиде, за да види болния си приятел Лазар, учениците му казаха: „Да идем и ние, за да умрем с Него“…
Дори във „Властелинът на пръстените“ цялото човешко и ангелско войнство отиде да подкрепи този обикновен градинар, който заложи името и душата си, за да хвърли в огъня Всевластния пръстен. Вместо да го използва.
Андерсен много точно описва този феномен в „Снежната царица“. Когато някои молят магьосницата да даде сили на малката Герда, за да стигне до Северния полюс и да спаси своя приятел, тя отговаря: „ Аз не мога да й дам по-голяма сила от тая, която тя вече има. Не виждаш ли колко голяма е нейната сила? Не виждаш ли как й слугуват и хора, и животни, как тя е пребродила боса целия свят? Ние не можем да й дадем още сила: тая сила се крие в нейното мило и невинно детско сърце“
Затова такива хора са "страшни". Затова за тях не се говори. И в най-строгия режим те пренасят светилото на своето убеждение. Предават го на чадата си, на учениците в училище, на пациентите или на съседите си. Не от друго, а от този предаден огън все още се раждат „добри хора“, което в моменти на бедствие ни изумяват с примера си. Добрите хора, не са безгрешните. Но това са хората, способни да надскочат себе си, когато е нужно. И да го направят скромно. Аз като цяло не съм от тях. Но животът ми е светъл, докато имам светлината им. Не знам как бих живяла, ако светът ми се състоеше само от поднесеното в новините.
Затова, хора, разказвайте. Не разчитайте на видоизменените и „подобрени“ учебници да запалят светилник в децата ви. Ако случат на вдъхновен учител, добре. Но иначе, остава само личният пример. И нещата, на които специално ще им обърнете внимание, ще им разкажете.
Някога такива достойни личности в рода след смъртта им са се наричали „Стопанин“. Почитали са ги с радост и благодарност, както днес почитаме християнските светци. И преди въплъщението на Христос народът се е надявал, че хората, които живеят за нещо повече от просперитета си, после имат специални достъпи в духовните светове, и могат да се застъпват за тях. Някога траките са ги наричали „хероси“. Строели са места, където да правят своите празници и откъдето да отправят своите молитви към Застъпника.
Воюващият конник вероятно е бил образът на всеки херос, независимо дали е бил воин, тих книжовник или певец. Херосите и днес са до нас, и можем да имаме тяхната сила.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Няма коментари
