Постинг
26.04.2017 11:05 -
ЕДИНОМИСЛИЕТО
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1109 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2017 15:02
Прочетен: 1109 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 18.05.2017 15:02
Колко го желаем, а колко е трудно да се постигне единомислието! В приятелството, работата, семейството… Понякога има периоди, в които преживяваме „мнимо“ единомислие, а всъщност е период на страх, респект или упояващо любовно чувство. Рано или късно обаче ние започваме да се чувстваме по-силни, по-умни, или по-значими и тогава става ясно, че мнимото единомислие не работи. Тогава, накъде да вървим?
Най-често не вървим наникъде, а започваме да търсим вина. Струва ни се, че учителят, началникът или родителят, когото довчера сме почитали, всъщност твърде много иска да командва, и да ни управлява. Смятаме, че приятелят ни започва да проявява егоизъм или хлад (“откакто е на платена работа“, „откакто се ожени“, „откакто има ново жилище“). Смятаме, че любимият е спрял да ни обича така силно, щом проявява и собствено мнение, желания или вкусове, несъвпадащи с нашите… Толкова повече, че книжките за популярна психология услужливо говорят за “срок на годност“ на любовта: 2-3-5 години, не повече. Човек се настройва за предстоящия „край“ на всяка продуктивна връзка в живота си, засяга се от дреболии, страда и болката е много голяма. На практика ние бъркаме липсата на единомислие направо с изневярата и предателството!
Да, това не трябва да става, защото е несправедливо и прибързано ни лишава от възможности за топлота и сътрудничество. Но все пак, ако всеки човек е материално независим, достатъчно образован, с чувство за собствено достойнство, възможно ли е изобщо единомислие? Тайната се крие в същността на самата дума. Дали харесва или не на някои, но добро и зло съществуват. Никак не са размити категории и само донякъде са „въпрос на гледна точка“. В този смисъл, ако хората имт за цел доброто за себе си и обществото, за тях има шанс за единомислие. (Разбира се, ако имат за цел да угодят на страстите си, пак има вероятност да не са сами по пътя на провала, но днес няма да говоря за този път.)
Как биха могли да намерят единомислие добротворците? Има един ценен принцип, прилаган при изработката на чертежи. Той се прилагаше, когато все още всичко се чертаеше на ръка, а моливът не можеше да бъде безкрайно тънък и линиите безкрайно точни (каквито сме и ние хората, в мненията и преценките си). Тогава, за да не се „натрупва“ грешка при последователно изчертаване на много детайли примерно надясно, и да не става нещо като в детската игра „развален телефон“, началото на всеки детайл се мереше от една и съща база, а не от края на предходния детайл.
Коя е базата, от която добротворците могат да рестартират мненията си, за да имат единомислие? Разбира се, всички знаем или предполагаме, че това е Бог. Сътвореното от Него изначално е добро, животворно, работещо за нас хората. Доколкото се отдалечаваме от тази хармония, братство, зачитане на другите творения, дотолкова и ние губим мира си и смисъла на своите действия (оттам, и на живота си). Но дали е лесно да се „равняваме по Бог“, дори ако в наши дни примерно всеки християнин е грамотен и разполага със свещените книги?
Някога е разказано, как апостол Филип е изпратен от Божия дух да помогне на един етиопец, виден велможа, който любознателно четял писанията, но не ги разбирал. Това е така, не защото етиопецът е бил невеж, или глупав. Именно тази случка е показателна, че старанието, липсата на световни страсти (етиопецът бил скопец), и доброто образование не са достатъчни да разбереш Бога. Но велможата сам усещал това, което казал и на апостол Филип: „Как да разбера, ако не ме упъти някой?“
Нуждата от Път е именно това, което го е довело до този път. Понеже Доброто, Истината, не са категории, за които е достатъчно перфекционистично да изпълняваш правила, за да взимаш винаги правилните решения. Липсата на истинско ученичество, липсата на нови откровения карат хората да се вкопчват в правила, вместо да растат в разбиране за същността на нещата – минали, бъдещи и днешни.
Много ли се отдалечихме от темата за единомислието в семейството? Напротив. Който знае, че още нищо не знае, винаги е по-гъвкав, по-скромен, готов да изслушва и да търси приемливите компромиси, в името или на общата цел, или на милостта и обичта към човека до него.
Най-често не вървим наникъде, а започваме да търсим вина. Струва ни се, че учителят, началникът или родителят, когото довчера сме почитали, всъщност твърде много иска да командва, и да ни управлява. Смятаме, че приятелят ни започва да проявява егоизъм или хлад (“откакто е на платена работа“, „откакто се ожени“, „откакто има ново жилище“). Смятаме, че любимият е спрял да ни обича така силно, щом проявява и собствено мнение, желания или вкусове, несъвпадащи с нашите… Толкова повече, че книжките за популярна психология услужливо говорят за “срок на годност“ на любовта: 2-3-5 години, не повече. Човек се настройва за предстоящия „край“ на всяка продуктивна връзка в живота си, засяга се от дреболии, страда и болката е много голяма. На практика ние бъркаме липсата на единомислие направо с изневярата и предателството!
Да, това не трябва да става, защото е несправедливо и прибързано ни лишава от възможности за топлота и сътрудничество. Но все пак, ако всеки човек е материално независим, достатъчно образован, с чувство за собствено достойнство, възможно ли е изобщо единомислие? Тайната се крие в същността на самата дума. Дали харесва или не на някои, но добро и зло съществуват. Никак не са размити категории и само донякъде са „въпрос на гледна точка“. В този смисъл, ако хората имт за цел доброто за себе си и обществото, за тях има шанс за единомислие. (Разбира се, ако имат за цел да угодят на страстите си, пак има вероятност да не са сами по пътя на провала, но днес няма да говоря за този път.)
Как биха могли да намерят единомислие добротворците? Има един ценен принцип, прилаган при изработката на чертежи. Той се прилагаше, когато все още всичко се чертаеше на ръка, а моливът не можеше да бъде безкрайно тънък и линиите безкрайно точни (каквито сме и ние хората, в мненията и преценките си). Тогава, за да не се „натрупва“ грешка при последователно изчертаване на много детайли примерно надясно, и да не става нещо като в детската игра „развален телефон“, началото на всеки детайл се мереше от една и съща база, а не от края на предходния детайл.
Коя е базата, от която добротворците могат да рестартират мненията си, за да имат единомислие? Разбира се, всички знаем или предполагаме, че това е Бог. Сътвореното от Него изначално е добро, животворно, работещо за нас хората. Доколкото се отдалечаваме от тази хармония, братство, зачитане на другите творения, дотолкова и ние губим мира си и смисъла на своите действия (оттам, и на живота си). Но дали е лесно да се „равняваме по Бог“, дори ако в наши дни примерно всеки християнин е грамотен и разполага със свещените книги?
Някога е разказано, как апостол Филип е изпратен от Божия дух да помогне на един етиопец, виден велможа, който любознателно четял писанията, но не ги разбирал. Това е така, не защото етиопецът е бил невеж, или глупав. Именно тази случка е показателна, че старанието, липсата на световни страсти (етиопецът бил скопец), и доброто образование не са достатъчни да разбереш Бога. Но велможата сам усещал това, което казал и на апостол Филип: „Как да разбера, ако не ме упъти някой?“
Нуждата от Път е именно това, което го е довело до този път. Понеже Доброто, Истината, не са категории, за които е достатъчно перфекционистично да изпълняваш правила, за да взимаш винаги правилните решения. Липсата на истинско ученичество, липсата на нови откровения карат хората да се вкопчват в правила, вместо да растат в разбиране за същността на нещата – минали, бъдещи и днешни.
Много ли се отдалечихме от темата за единомислието в семейството? Напротив. Който знае, че още нищо не знае, винаги е по-гъвкав, по-скромен, готов да изслушва и да търси приемливите компромиси, в името или на общата цел, или на милостта и обичта към човека до него.
Тагове:
Чертежите на ръка са за забава, онагледяване, но не са проекти за изпълнения
Единомислието при чертането се състои в спазването на договорени правила, та начертаното тук, да се чете навсякъде сега и винаги
Единомислието не е възможно, защото е различна гледната точка и тогава е валидно мнението на оправомощения да ръководи колектива- баща, домоуправител, кмет, президент... другото са либерални изблици на европейски простаци...
цитирайЕдиномислието при чертането се състои в спазването на договорени правила, та начертаното тук, да се чете навсякъде сега и винаги
Единомислието не е възможно, защото е различна гледната точка и тогава е валидно мнението на оправомощения да ръководи колектива- баща, домоуправител, кмет, президент... другото са либерални изблици на европейски простаци...
