Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06 13:33 - КОГАТО НИ ОБИДЯТ?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1335 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.08 21:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Много трудна тема. Общо взето една категория хора въобще не четат такива статии, понеже още когато ги обидят (или когато те така си помислят), отвръщат на удара „тъпкано“. Не че стават много щастливи, но се утешават, като разказват и на други как са си го „върнали“…

С две думи, и те не са открили точния начин за справяне с обидите, но и не смятат, че имат необходимост да го търсят. С такива се справяме малко като с „природно явление“, докато осъзнаят необходимостта от вглеждане и в себе си.

Но какво да правят останалите, които изпитват обида, но не желаят да действат първосигнално, нито да отвърнат на простотията с друга такава?

Много е странно, че на стария български език „обиде“ означава „прегърна“. Частицата об-гръщам, об-хождам, об-мислям е запазена и в много други думи. Об-хващането от всички страни, за съжаление, явно е характерно и за явлението „обида“. Затова тя ни ранява така силно.

Обидата обикновено създава усещане за огледало. На руски дори се казва „обо-звать“ – да наречеш някого с обидни думи, да го характеризираш. Човека, а не постъпката му.

Непоносимото ни усещане идва от това, че някой си е позволил на база наша волна или неволна постъпка (за жалост, по-често второто) да ни дава ЦЯЛОСТНА характеристика, да ни представи нищожен, душевно беден, грозен и т.н.

Да, действително такъв човек има комплекси, ако често обижда (квалифицира) другите. Той е от тези, които сами не са познали себе си, и имат нужда да се почувстват „бели“ на по-черен фон. Или да се почувстват сигурни в любовта и професията, като постоянно критикуват „конкуренцията“. Дали ще му го покажем някак, е сложна тема, може би ако действително държим да се промени, трябва да подбираме внимателно и разнообразно действията си – от искрен разговор, до търпение и молитва. Защото, да обидим комплексирания, че е комплексиран, означава да станем като него…

Добре, разбрахме за обиждащия, но какво да правим ние, обидените, ще кажете?

Директните обиди понякога дори са по-лесни за преодоляване. Едно спокойно: „Наистина ли  го мислиш?“ връща топката в градината на нападателя и дори му дава шанс за извинение, особено ако ситуацията е напрегната, и нашите стари роднински, приятелски, колегиални отношения не заслужават такова прибързано лепнато петно. Много често гневните думи не идват от сърцето, и могат лесно да бъдат забравени и поправени.

Трудно е обаче, когато някой, спазвайки привидно благоприличие, подхвърля реплики, с които да ни унижи, да покаже, че се смята за нещо много повече … поради нещата които има, които е постигнал, или които са му дарени от любов. Понякога ситуациите, в които прави или казва нещо са напълно незабележими за околните, а само и единствено за нас. Какво да правим тогава? Да вадим „кирливите си ризи“? Да се излагаме, когато той или тя ехидно и спокойно ще отрекат, че въобще са смятали да ни обиждат?

Най-напред, към човек с такива „благоприлични“ склонности можем да изпитваме някакво уважение, търпение, разбиране, но пълното доверие би било огромна грешка. Доверие към такъв човек е, според думите на цар Соломон, „като счупен зъб и изкълчен крак“, а също като да събличаш дрехата си посред зима. Именно факта на кого имаме доверие определя и кой е наше вярно огледало, респективно – кой може да ни об-иди, об-гърне, об-хване цялостно… и кой, напротив, вижда само частици от Истината като в огледалото на Снежната царица… Тази изключително мъдра приказка на Андерсен всъщност говори точно за раните, които ни причиняват частиците истина, и как да имаш в окото си частица от Истината, е по-лошо от това въобще да не разполагаш с това Зрение и да преценяш „просто“ : по съвест и сърце…

Така че нека бъдем спокойни, че има Личност, която винаги обхваща нашата цялост. С умората, с кусурите, с обидите, но също с идеалите и мечтите ни, с нощните ни болки, когато без да щем сме наранили някого. Да, ние сме обикнати всецяло от тази Личност. Имайки това спокойствие, ние нямаме нужда да бъдем преценяни от хора, носещи само частица истина в окото си. Те може да бъдат наш коректив, но не повече от това. Човек, който не те носи целия в сърцето си, никога не може да те прецени правилно. 


papazovacopywrite.alle.bg

image


Тагове:   завист,   обида,   страх,   злоба,   клюка,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 560011
Постинги: 631
Коментари: 559
Гласове: 1337
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031