Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2017 12:40 - СТРАННИЯТ ПЪТ НА МЕЧТИТЕ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 440 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 24.07.2017 11:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Може да сте чели грубоватия виц в Интернет, когато една душа искала от Бога мъж, който да е винаги до нея, и той разпоредил да се роди със сиамски близнак. Понякога действително относно мечтите действа принципът „внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш”... както се говори и в старинната полска приказка за щастието.

Но сега искам да разкажа за смелите мечти на един човек, който на пръв поглед доста изменя житейския си път, и не е „праволинеен”, но накрая всички тези мечти намират своята животворяща реализация.

image

Младият Валентин Войно-Ясенецки мечтае да стане художник. Подготвайки се за Академията, той рисува много руски хора от натура, обикаля из града, обикаля из болници и места където среща бедняци, готови да му позират. Състрадателното му сърце не може да понесе нещата, които вижда, и той решава да изостави изкуството, като стане лекар. Но има голяма пречка, той едва понася химията и физиката. Въпреки това, завършва, като неговият гений се проявява в анатомията – това, което още като художник му е било близко и понятно. Валентин скоро става многообещаващ хирург. Но идва революцията в Русия, с всичките й неприятни и жестоки последствия спрямо християнската вяра. Лекарят, все по-известен, оперира под знака на кръста и не иска да знае за „новите реформи”. Мечтата му да стане селски лекар не се сбъдва, понеже уменията му са така големи, че го местят във все по-добри болници. Партийните функционери също се оперират при него и затова по чуден начин той е сплашван, но избавян от преследване и връщан на работа, без да маха кръста от оп ерационната си. Спасява безнадеждни случаи. Лекува бедните без пари. Ако някоя операция не успее и загуби пациента, страда с дни.

Лекарят скоро става професор и невъзмутимо преподава в Ташкентския университет с кръст на гърдите си. Води и печели дебати по въпросите на вярата. В един момент разбира се, изгнанието не му се разминава. Вече вдовец, с четири малки деца (които по откровение е поверил да бъдат възпитавани от местна медицинска сестра) Валентин Войно-Ясенецки е изпратен в Сибир при нечовешки условия, изолация и студ.

Какво става там, обаче? Там той става „селският лекар” или както чукчите го наричат „шаманът-поп”. При него се стичат хора от далечни места, на шейни или кой както може. Вече получил духовно звание, под името Лука Войно-Ясенецки, лекарят оперира с подръчни материали мнозина, дори често очите на старите ловци отново проглеждат и те започват да бият катерици. Спомен за него по тези краища остава с благоговение още поне петдесет години...

image

Другата негова мечта е да издаде своя труд по гнойна хирургия. Нееднократно награждаван и възпрепястван, този труд накрая излиза и спасява живота на много войници през Втората световна. Уникалният опит, прозрения, и то на човек, издал и книгата за единството на Дух, Душа и Тяло, става наръчник на руските и световни хирурзи. Междувременно Лука Войно-Ясенецки периодично е интерниран, или работи в различни болници без право на заплата. При едно от поредните му интернирания от Ташкент, хората самоотвержено лягат по релсите на влака, който го превозва, за да не допуснат да замине!

След много години лекарят е оставен да служи като епископ в родния си Симферопол. Вече почти сляп, тежко болен, той пак дава диагнози с напипване, и обикновено е прав. Служи в църквата, а пътят му дотам е постилан от хората с цветя. Да, това не са приказки. И са се случили във времената, когато всяко такова деяние на почит е било директна заплаха за извършителя му.

В онова време властта създава паралелна „официална църква”, съгласна с новата власт. От Сибир епископ Лука Войно-Ясенецки пише на хората да не стъпват в нея, ако трябва дори да се събират по къщите. Те го слушат. Как е успявал да има такова влияние над народа? Нали животът му в Сибир е висял на косъм, а писмата вероятно са закъснявали много? Отговорът е – в живия пример. Огънят на живия му пример, задействащ всемогъщи защитни духовни власти, е бил видим и за обикновените хора (и може би, най-вече за тях). Те са предпочели да бъдат със своя епископ в изгнание, гонение и загуба, отколкото в нещо формално и бляскаво.

За най-съкровената му мечта, възтържествуването на вярата, не стана дума, но тя е извирала от цялото му сърце, и се сбъдва дори върху децата му. Доколкото споделят негови близки, той не се е стремил да ги въдворява в църковност. С години е бил далеч от тях. И все пак, в крайна сметка всичките му четири деца стават християни. И лекари. 

image




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 630064
Постинги: 678
Коментари: 581
Гласове: 1439
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031