Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2017 22:14 - СРЕДА
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2409 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.08.2017 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Колко пъти се питаме – кое е най-добро за децата ни, за да могат един ден да се оправят в света? Когато един ден останат без нас, или когато са далече… Когато са в беда, когато изпаднат в ситуация, където не помагат парите или образованието? Кое е по-важно: това което ще имат, или средата, в която ще съумеем да ги поставим? Среда не само на доверени хора, а и среда на собствено достойнство?

Краткият роман, който четох, се казва „Лотария“ на Патриша Уд*. Книгата е написана от уникалната гледна точка на младеж, който има IQ малко над минимума, според което държавата го счита за способен да се справя без опекуни. Но реално той оцелява до трийсет години, изоставен от роднините си, само благодарение на своята баба. Когато на 13 години съучениците му започват да се държат нетърпимо, тя го прибира у дома. Обучава го на най-необходимите неща. Търпелива е и му се радва. Убеждава го, че с него всичко е наред, просто е по-бавен. Вероятно това е именно така. На шестнадесет години му намира работа в селището, като го учи на уважение и лоялност към неговия работодател. И най-важното и интересно, което тя прави, е двамата да поддържат един бележник с хората, на които Пери да вярва. На първо място винаги е баба му. На второ – селският полицай. На трето – лоялният работодател Гари. На четвърто място се появяват хора от селището, но когато постъпят зле или високомерно, бабата временно ги изтрива и споделя с Пери защо го е направила. В списъка не фигурират майка му и останалите роднини, изоставили момчето още от ранна възраст. Бабата го е научила да не близва алкохол. Също – да внася половината си заплата по сметка и никога на никого да не говори за това.

Пери има и колега в магазина за яхтени материали, едрият и мърляв любител на бирата Кийт, който обаче носи честно сърце. Когато Пери остава без баба си, роднините разпродават дома й. Отнасят скъпоценностите, а за Пери остават кутиите със спомени и полезните тетрадки. С малка сума в джоба, той е спасен на втория етаж на магазина от работодателя си. Не губи работата, не губи и приятеля си Кийт. Роднините му обаче изчезват за дълго време. Оставят неплатени сметки, които той едва погасява със заплатата си, разсрочено.

Пери възстановява добрите навици от ежедневието с баба си, като внася леки промени и продължава да играе тото всяка седмица. Заедно с преписването и ученето сутрин на думи от тълковния речник, и четенето на седмичния вестник, баба му му е оставила и този твърд навик, както и нагласата да мечтае какво ще прави с парите, ако му се паднат. Първо – телевизор. Второ – кабелна с „Анимал Планет“. Трето… Е, случва се! Пери е шокиран, но за щастие, понеже братята му не вземат обаждането на сериозно, първи за печалбата от лотарията разбират работодателят и Кийт. Те не ограбват младия човек. Според силите си го съветват да постъпи разумно с парите. Но все пак, скоро роднините идват, както и други нуждаещи се хора от щата, и Пери раздава доста чекове просто от добро сърце. В крайна сметка справедливостта възтържествува напълно, като след ред бурин събития край Пери се установява обновена среда от доверени хора.

Но това, което в книгата е най-ценно, разтърсващо и едновременно истинно, е че в света има и Хора с главна буква. И най-доброто, което можем да оставим на своите деца, е умението да разпознават на кого да Вярват. Това, че Пери е останал прост помощник-продавач на бои за яхти, или че търка яхтите със шкурка, не е най-страшното в този живот. Преди не толкова много години това е била и работата на доста прогресивни хора. Както казва руският хуморист Емил Кротки: „Хората, изпреварили времето си, често се налага да го дочакат на не особено удобно място.“ Затвори, каторги, или интернирания в бедни селища са били съдбата на мнозина. Но съкровището, което приятелите подаряват на Пери (в цялата книга ясно са описани преживяванията му при срещи с хора които го зачитат, или които го презират) е уважението, радостта от времето заедно, подкрепата в трудни моменти. И същевременно, нека не мислим, че те са се „жертвали“.  Да прекарваш време с човек, сякаш напълно опериран от мнителност и злоба, е изцелително и замислящо. В някакъв смисъл, Пери вижда близките си вярно. Той не се гневи, че го прецакват. Но казва „те искаха…“, „на тях им трябваше…“ Той вижда жалките им, вързани за печалбата сърца, и реагира с милост.

Всъщност, в книгата не се говори за религия. Жените от местната църква не винаги са в списъка от тефтерчето. Тогава, имало ли е смисъл бабата да научи Пери на духовните ценности? Да, определено. Индикаторът във всеки човек е настроен за Истината. Когато лъже и мами, той знае това. За да получи Пери милост и помощ от духовните сили, а оттам и чрез хората, той трябва да действа в съгласие с ценностите. Според своите способности, той влага добра воля и упорито го прави. Помага. Дава. Изтърпява - фаса на Кийт в мивката, и други дребни несъвършенства. Отива при приятеля си само когато го поканят. Дори не можем да оценим колко неща той надделява и прави, за които ние още след седмица бихме изпаднали в мрънкаща депресия. Вярва. Знаем ли колко непоколебимост има у човек, който трийсет години вярва на добрите думи на баба си и на двама-трима колеги, докато целият свят му се подиграва?.. Това е вярата, която действа чрез любов. Любовта на малцината, дори понякога – само споменът за нея, надделява над егоизма и безхаберието на мнозинството.

След книгата. Извън неизбежните сълзи и желание да помагаме на хора в положението на Пери, нека се замислим, какво даваме на децата си с нормално или високо IQ? Имот. Образование. Своевременни пластични операции. И все пак, не са ли странните провали в живота им резултат от липсата на „бабиния бележник“?

--------

* Нещо повече за авторката. Написала всичко  от гледната точка на бавничкия Пери, самата авторка ни изглежда стара дама от тихо селище…. Но реално: Патриша Уд е родена и израсла в Сиатъл. Тя е свидетел как нейният собствен баща пелечи от лотарията. Патриша служи в американската армия. Работи като медицински технолог. Инструкторка е по езда. Учи морски науки и работи със студенти в риск от Хонолулу. Занимава се със спасяване на акули. Печели хавайския шампионат по езда и управлява лодка от Хонолулу до Сан Франциско. След това завършва университета в Хавай с насоченост към хора със специални образователни потребности. „Лотария“ е първата й книга, вдъхновена от нейната работа. Днес Патриша Уд живее със съпруга си в Хавай.

image

papazovacopywrite.alle.bg




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212920
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031