Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2017 12:11 - ПРЕДИ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.08.2017 13:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Много пъти, когато ни се случи нещо тежко, се питаме: „какво толкова направих“, вместо „какво трябваше още от ПРЕДИ да направя…“   Разбира се, когато ножът опре до кокала, сме готови на всичко - да изоставим хоби, работа, град, дори зная за хора, които смениха и държавата, за да живеят край океана, което било добре за детето им. Вземаме кредити, продаваме имущество (оказва се, че сме можели да живеем и с половината си имот) …   Тъжно е, но както е казано за жабката, дето се сварила понеже й затопляли бавно водата, ние често не разпознаваме времената. Правим един компромис, защото нямаме време… Правим друг компромис, за да не скършим на някой хатъра… Правим трети компромис, макар ясно да виждаме, че е за лошо – понеже така правят хората…   Не е лъжа, че вглеждането „какво правят хората“ е един от начините за придобиване на житейска мъдрост. Но още по-важното е да се вглеждаме в резултатите на техните постъпки. Защото освен практичните и разумни неща, край нас са разпространени много вредни практики, облечени в благообразие. Приличащи на „всеотдайност“. На „учтивост“. На „просперитет“.   Обикновено повечето компромиси ги правим не от бедност, а от гонене на стандарт. Който, разбира се, никога не изчисляваме реално като видим хора с нашите професии, с нашите деца, на нашата възраст, в нашия град с какво разполагат… а се мерим по някого, чийто стандарт ни харесва, и го е представил като плод на своето трудолюбие и талант. След това се започват компромисите – с общуването, с моментите на релакс, ограничаваме общуването с приятели, напояването с изкуство, излетите в природата, спортът…   Имаше в „Малкият принц“ един от живущите на самотни планети, който повтаряше само това: „аз съм зает човек“. Така и не разбра че беше посетен от Принц, който можеше да го научи на нещо…   В такива ситуации бедствията идват почти като закономерност. Особено към добрите хора (чували сме го, нали: „Защо все на добрите се случва?“). Бедата дава шанс на човека, а най-вече на склонния да се учи (тоест - непокварения, „добрия“ човек) : кое му изгаря енергията, а кое е пропуснал… Реално, след като победят или овладеят проблема си, вътрешното качество на живот за много хора силно се променя. А, както е казано, в бъдещия свят ще отнесем само вътрешното си.   Кое е най-трудното? Разбира се, това - да не чакаме бедствието. Да усетим кога започваме с компромисите. Кога бавничко започваме да губим съществена част от Времето и вДъхновението, които са наша Отговорност. И я прехвърляме на други хора, на случайността, на медиите.   Да, може да учудим света когато навреме се откажем от някакви „възможности“. Изберем нещо по-евтино. Или въобще не го купим. Когато не отидем на екскурзията, където всички са ходили (даже и комшийката от долния етаж, като в рекламата…), просто защото знаем, че нищо освен снимки във Фейсбук и едно мимолетно усещане няма да ни остане. А колко много ще учудим света, ако научим детето си да копае? Или да шие? Ако го запознаем с далечни роднини, вместо с известни хора?   Като добър метеоролог, човек има да усеща времената, и да управлява добре своя кораб. И още нещо много важно. След една буря, която сме предвидили или овладели, неизменно се задава следващата. „Отпуснем“ ли се, и изобщо, разбирайки отпускането като безгрижие, корабът задължително отива далеч от курса. Или стои на място, когато би трябвало да се движи.image



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1213032
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031