Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08 14:57 - БРАК ?... ПРАВЕТЕ СИ СМЕТКАТА!
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 303 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 04.08 15:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Искам да ви споделя изключително топлото и актуално писмо на шейсетгодишния Лев Толстой до сина му иля, който на 20 години решава да се ожени. Толкова практично писмо отдавна не бях чела...    „Получихме писмото ти до сестра ти Таня, мили приятелю Иля; виждам, че ти вървиш напред към целта, която си си поставил, и поисках да напиша и на теб, и на нея едновременно (защото ти навярно всичко й казваш) какво мисля по този въпрос. А аз мисля за това много, с радост и със страх едновременно.   Ето какво мисля аз: да се ожениш, за да живееш по-весело, никога не ще успееш. Да поставиш женитбата – съединяването с онази, която обичаш – за своя главна цел, заменяща всичко друго, е голяма грешка, и очевидна, ако се замислиш. Целта е женитбата. Е, оженвате се, а после? Ако преди женитбата не е имало друга цел в живота, то после на двамата ще бъде ужасно трудно, почти невъзможно да я намерите. Няма съмнение дори, че ако до женитбата не сте имали обща цел, то след нея вече в никакъв случай няма да се сближите, а ще се раздалечите. Женитбата само тогава дава щастие, когато целта е обща – хората се срещат и си казват: „Хайде да вървим заедно.” „Хайде!” и си подават ръка, а не тогава, когато привлечени един от друг, и двамата се отбиват от пътя. Всичко става затова, че еднакво лъжливо е мнението, споделяно от мнозина, че животът е мъчение, както и онова мнение, споделяно от огромното болшинство, към което и младостта, и здравето, и богатството ти навяват, че животът е удоволствие. Животът е служене, при което понякога се случва да понасяш и много тежки неща, но по-често – да изпитваш много радости. Само че радостите могат да бъдат истински само тогава, когато хората разбират своя живот като служене: имат определена вън от себе си, от своето лично щастие, цел в живота.   Обикновено хората, когато се женят, съвсем забравят това. Предстоят толкова много радостни събития в женитбата, като раждането на децата, та на човек му се струва, че тези събития представляват самия живот, но това е опасна измама. Ако родителите преживеят и народят деца, без да имат цел в живота, то те само ще отложат въпроса за целта в живота и онова наказание, на което са подложени хората, които не знаят за какво живеят, те само ще го отложат, но няма да го избегнат, защото ще се наложи да възпитават, да ръководят децата, а няма как да ги ръководят. И тогава родителите губят своите човешки свойства и щастието, свързано с тях, и се превръщат в добитък за разплод.   Та ето какво казвам аз: хора, които имат намерение да се женят именно затова, че техният живот им се СТРУВА пълен, трябва повече от всякога да си помислят и да си изяснят в името на какво живее всеки един от тях. А за да си изясниш това, трябва да мислиш, да прецениш условията, в които живееш, своето минало, да оцениш всичко в живота, кое смяташ важно и кое маловажно, да установиш в какво вярваш, тоест кое смяташ за вечна, безспорна истина и от какво ще се ръководиш в живота. И не само да установиш, да си изясниш, но и да го изпиташ на практика, да го осъществиш в живота си, защото, докато не вършиш онова, в което вярваш, сам не знаеш вярваш ли или не. Аз зная каква е твоята вяра и ето тази вяра или тези нейни страни, които намират израз в делата, ти трябва повече от когото и да било, именно сега да изясниш, като въплътиш вярата си в дело. Вярата, че щастието е в това да обичаш хората и да бъдеш обичан от тях. За постигане на това аз зная три дейности, в които постоянно се упражнявам, в които никога не е достатъчно да се упражняваш и които сега на тебе са ти особено нужни. Първо – за да си в състояние да обичаш хората и да бъдеш обичан от тях, трябва да се приучиш колкото се може по-малко да изискваш от тях (защото, ако аз много изисквам, и на мене много не ми достига – аз съм склонен не да обичам, а да упреквам) – за това трябва много работа.   Второ – за да обичаш хората не само на думи, а на дело, трябва да се научиш да вършиш полезни неща за тях. Тук трябва още повече работа, особено за тебе на твоите години, когато на човек е присъщо да се учи.   Трето – за да обичаш хората и да бъдеш обичан от тях, трябва да се научиш на кротост, на смирение и на изкуството да понасяш неприятните хора и неприятностите, да се научиш на изкуството винаги така да се отнасяш с тях, че никого да не огорчаваш, а когато не може да не наскърбиш някого, да умееш да избираш най-малкото огорчение. Тук трябва най-много работа и работа постоянна – от събуждането до заспиването. И работата е най-радостна, защото ден след ден се радваш на по-голям успех в нея и освен това получаваш отначало незабележима, но много радостна награда от любовта на хората.   И така, съветвам те, а и двама ви, колкото може по-искрено и да мислите, и да живеете, защото само по такъв начин ще разберете наистина ли вървите по един и същи път и добре ли ви е да си подадете един на друг ръка или не, и освен това, ако сте искрени, то подгответе си бъдещето.Вашата цел в живота трябва да бъде не радостта от женитбата, а със своя живот да внесете в света повече любов и правда. А женитбата е за това, да си помагате един на друг в постигането на тази цел”.   13 октомври 1886 г., Ясна поляна

image

Иля, Лев, Татяна, Сергей ... първите четири деца на Толстой.



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lyuliak - Сложен живот...
04.08 15:21
имат децата на великия писател.

Иля се жени за тов момиче, но след като има седем деца се развежда.

По-малкият му брат, Лев, се жени за чужденка с голяма любов, но след като тя му ражда осем деца, също се развежда.

Бурното време, изгнанието, емиграцията, липсата на здрав духовен климат и обърканите ценности, не подминават и тях.
цитирай
2. syrmaepon - Разбира се трудно е да изравниш ц...
05.08 15:56
Разбира се трудно е да изравниш целите си с човек като Толстой, когато те касаят цялото човечество ))) Самият той в собствения си брак не съм сигурна дали е следвал точно това. Някои хора разбират на каква цел да служат чак на 40 - 50 години ))) но това не значи че не трябва да се женят ) Децата прекрасно могат да се превърнат в съмишленици, такава е била надеждата на много поколения преди нас - децата да следват стъпките ни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 581329
Постинги: 647
Коментари: 564
Гласове: 1370
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031