Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08 23:14 - МНОГО ХУБАВО НЕ Е НА ХУБАВО?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 715 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 16.08 22:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Преди време се писа, как известният като „Нео” актьор Кеану Рийвс, често заснеман от папараците самотен или в непретенциозна компания, не се притеснява да изглежда тъжен. На поредния досаден въпрос защо е така, защо не се „справя” (видимо, да излъчва обичайната ослепителна усмивка и американска енергичност), актьорът отговорил: „Вие се нуждаете да сте щастливи, за да живеете, а аз – не.”

След първоначалния „бум” на антидепресантите, стимулацията на ендорфините, забавеното отделяне на серотонина и т.н. все повече смислени лекари и свещеници заговориха за истинския лек на депресията, който далеч не е усещането за щастие тип „получаване”. Да, шопинг-терапията е изгодна на МОЛ-овете, и все пак, в дългосрочен план тя само ни отнема, без да дава нещо трайно. Но нещата, които правят живота пълноценен и смислен, понякога са именно болките, отговорностите и т.н. неща, от които съвременният млад човек бяга като от чума.

Неотдавна бях част от интересна дискусия в Интернет, където между другите неща се каза как „обезболяването” е стилът на съвременния живот. И то далеч не обезболяването при вадене на зъб и операции, а това, душевното... Стилът днес е освобождаването от „вина” и обграждането с приятни неща, за да не ни докосне ни най-малко напрежение или затруднение! Не зная дали сте забелязали, но все повече хора от средната класа си мечтаят за почивката тип „лежане”, където морето, храната и другите неща са точно на една ръка разстояние. Мисълта да се посети туристически обект, да се потъне в историята, да се движиш по някое нагорнище в природата, е рядко срещана, освен у тия, които някой близък е запалил.

Добре, ако все пак от опит се вижда, че не-щастието, загрижеността (особено, за другите), трудът и умората в полезни каузи лекуват депресията, то какво да кажем за чистото щастие? Винаги ли е безвредно?

Реално, не. Много пъти нашето усещане за щастие е резултат на нещо, което постепенно ни обсебва. Най-често, това е някаква любов, страст, да кажем – споделена, но без която „не можем да дишаме”, както се казва. След малките компромиси, това тайно божество започва да иска и големи, и ние ги даваме, за да не го загубим. Заа някого това може да не е любовта, а неспирният успех в професията. За друг (да, дори и такива случаи има), обсебващо може да стане ходенето сред природата, в магията на планината...

За това народът не случайно е казал: „Много хубаво не е на хубаво”. Днес сме го превърнали в суеверие, като не смеем да споделим за радостта си, от сърце да благодарим за доброто, и да имаме вяра в небесната си закрила. Но навярно отначало тази фраза е означавала друго.

Общото между „опасното обезболяване” и „опасното щастие” е в едно и също. Спирането на ДВИЖЕНИЕТО. Страхът от болка или от загуба, който ни блокира развитието и откровенията, е сила, която наистина може да ни унищожи. 

image

* между другото тази снимка е станала повод за многобройни иронични и дори гадно подигравателни колажи, което явно показва злобата на определени сили, които не могат да оставят някоя "звезда" да бъде себе си. 




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lyuliak - Киану Рийвс:
08.08 23:36
"Повечето хора ме познават, но не знаят историята ми. На 3-годишна възраст гледах как баща ми си тръгва. През годините посещавах 4 различни училища и се борих с дислексия, което правеше образованието ми още по-голямо предизвикателство, отколкото е за повечето хора. В крайна сметка напуснах гимназия, без да завърша.
Когато бях на 23, най-близкият ми приятел, Ривър Финикс почина от свръхдоза.
През 1998 година срещнах Дженифър Сайм. Влюбихме се от пръв поглед и през 1999 година Дженифър забременя с дъщеря ни. За съжаление, след 8 месеца, детето се роди мъртво. Бяхме покрусени от смъртта ѝ и това доведе до края на връзката ни. 18 месеца по-късно Дженифър почина в катастрофа. Оттогава избягвам сериозните взаимоотношения и идеята за деца.
По-малката ми сестра бе болна от левкемия. Днес тя е здрава, а аз дарих 70% от приходите си от филма „Матрицата“ на болници, които лекуват заболяването.
Аз съм една от малкото холивудски звезди без имение. Нямам бодигардове и не нося скъпи дрехи. И въпреки, че ме оценяват на 100 милиона долара, все още се возя в метрото и ми харесва! Затова, в края на краищата, смятам, че всички можем да се съгласим, че дори в лицето на трагедията, един силен, стабилен човек може да израсте и успее. Независимо какво се случва в живота ти, можеш да го превъзмогнеш!
Животът си заслужава живеенето. "
цитирай
2. syrmaepon - Такава съдба ни сочи истинският ...
09.08 09:10
Такава съдба ни сочи истинският смисъл на живота и дори истинският вкус на живот.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 534914
Постинги: 616
Коментари: 553
Гласове: 1300
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031