Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10 15:06 - ДАВАНЕТО
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 172 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 05.10 15:09


Провокира ме разговор на един нерелигиозен човек с друг, който е член на църковна общност и внася своя принос там. За повечето днешни българи тази тема е болезнена, остра, или направо повод за подигравки: „Не ни стига плоският данък, не ни стигат таксите за всяка дребна административна услуга, та и десятък. Хайде холан!“ Но не си даваме сметка, че въпросът с даването е много отпреди църквата и държавата.

На какво стъпва той?

Разбира се, той стъпва на духовното разбиране, че всеки дар, здраве, добра реколта и успех са резултат от подкрепата на Твореца към Неговите чада, когато изявяват божествената, а не животинската си природа. Макар и дразнещо за мнозина, които предпочитат да говорят за Бог като за „Нещо там горе“, определението „Баща и Деца“ е много по-точно, и провокиращо правилното ни отношение, постъпки, упование и респект.

Не случайно атаката по всички фронтове днес е против модела на СЕМЕЙСТВОТО. Разбие ли се този модел, за човека няма да остане образ, чрез който да разбере естеството на духовния свят и своето място в него. А загуби ли тази представа, той лесно ще бъде манипулиран, и пребивавайки в постоянно не-щастие, ще търси чрез нови и нови потребления и разходи да се удовлетвори и утеши. Въздигат се рекламната, козметичната и фармацевтичната индустрия, както и псевдо-психологията. Защото световното население е нещастно!

В същата посока действа и разбиването на модела на ЦАРСТВОТО. Под предлог да не се дава твърде много власт на недостоен човек, днес следваме модела на демокрацията. Но проблемът й не е толкова в това, че също не работи идеално, колкото нашата нагласа, че изборът на народа е равен на едно божествено помазание. Вероятно малцина от по-младите знаят подробности за ритуала на една коронация. Нарича се „Венчание за царство“ и почти повтаря обреда на венчавката! Силата и благословията, както и съответното възмездие върху такъв Венчан държавен глава идва директно от небето, още преди Международния съд в Хага… Загубата на ЗНАНИЕТО за получаването на всяка власт от Царя на небесата, отваря врати за получаването й с твърде много нечисти средства, на което сме свидетели напоследък, независимо коя партия ни управлява. Загубата на това знание също така лишава властващите (на всяко ниво - от учителя до министъра!) от божествен образец как да управляват с благородство, справедливост и личен пример.

Да се върнем на даването. Нагласата ни, когато сме нещастни (или ни е вменено да се чувстваме така) е, че нещо ни ЛИПСВА, и ние се ориентираме към получаването, кредитите, покупките, безразборните любови, завистта и ревността… Но не се сещаме, че ни липсва именно Даването. Някога пророк Исайя е описал принципите на постенето, и вместо да изброи точно кои постни храни да ядем, е писал: „Ако даряваш на гладния желаното от душата ти, здравето ти скоро ще процъфти и ще станеш като напоявана градина“.

Дали сме щастливи или нещастни, даването трябва да бъде част от нас. То е като въздуха, който не само вдишваме, но и издишваме. „Какво да дам, като нямам пари?“ ще каже някой. Дай време. Дай внимание. Това в наши дни са неща, много по-скъпи от парите!

Дори десятъкът, който някои религиозни хора дават в своята общност, е добре да бъде не само в пари, но и във време. Самата неделя, която например съседите ни в Гърция още спазват (и ги наричаме „мързеливи“!), някога е била определена като ден за размисли за Бога, и за показване на любов към близките. Неделята е ден за почивка. Да, ремонтът ще почака. И работата ще почака. Ще почака дори и чистенето (поне нашата държава се е преборила да чистим в събота). Можем ли един ден да отделим на Любовта? На откривателството? На радостта? Малцина знаят, че древната традиция е повелявала денят за Бога да бъде ден за благодарение, песни и трапези. Откакто превърнахме храмовете в места предимно за скръб и погребения, ние самите се лишихме от естествената радостта на Чадата заради близостта им със Своя Баща.

„Давайте и ще ви се дава. Пълна мярка, стръскана и претъпкана ще ви се отмери“ – това са думите на Христос. А думите на Този, Който без вина и грях умря за нас, не можем да пренебрегнем…

   



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - "Някога пророк Исайя е описал ...
06.10 15:06
"Някога пророк Исайя е описал принципите на постенето, и вместо да изброи точно кои постни храни да ядем, е писал: „Ако даряваш на гладния желаното от душата ти, здравето ти скоро ще процъфти и ще станеш като напоявана градина“."

На други две места съм срещала подобна теза. Едната е разбира се индуизма, който е повелявал преди да ядеш от храната си , да дариш част от нея на гладен, кореспондиращо с днешната цивилизация, която хвърля тонове храни или ги замразява до 20 години за да ги продаде / подчертано. Другото е при първобитните ловци в Африка, където ловците се изреждат, този който лови, гладува, ядат другите, следващия път той яде, друг ловува. Тезата е, че може да убиеш за да нахраниш близък, не себе си.
цитирай
2. syrmaepon - Но съществува и един "наро...
06.10 15:18
Но съществува и един "народен" способ за издигане на цар в средновековието - чрез акламация на народа или от войската. Много рядко се случва, владетелят наистина да е с високо съзнание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 560061
Постинги: 631
Коментари: 559
Гласове: 1337
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031