"Че кое е по-голямо – дарът ли, или олтарът, който освещава дара?" ... думи на Исус Христос  

Малцина днес разбират горните думи като нещо, което засяга изборите от ежедневието ни. Но преведено на обикновен език то има приблизителния смисъл: Кое е по-важно, да се свърши "добро", или да не се отклоняваме от  добрата цел?

Колко изненадани ще бъдем, ако с ръка на сърцето видим целта на много от всеотдайните свои постъпки. За съжаление, тя често е просто страх. Страх, че ще "изпуснем влака" спрямо постиженията или очакванията на другите.  

Може да "лайкваме" много неща относно ценностите и приоритетите, но когато дойде моментът да избираме, правим избора, който ни е най-лесен и инертен.!Често дори "се жертваме" по познатия до болка начин за сметка на наш близък, който пак се разминава с отговорността и израстването си.  

Все от бързане. Все, "за да успеем". Често и аз не правя изключение. Но когато се удържим, и не постъпим "като всички", нещата си отиват на мястото. Тогава доброто - вложеното време, мисъл и труд, е поставено на олтара на Вечността и Трайността.   

Защо ги поставяме на олтаря? Защото са жертва. Жертваме своите представи, изправяме се пред страха да загубим нещо, за да опазим Божественото присъствие и глас в живота си. Това винаги е жертва. Не става лесничко.   

А ако е започнало да ни става лесничко, вероятно не е истинско...

http://syrmaepon.blog/drugi/2011/02/21/zlatni-iabylki.690701