Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2017 11:11 - РАБИНЯТА - 1 ЧАСТ
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 682 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 18.12.2017 20:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Споделям ви един невероятен автентичен разказ за Божията сила и победата на беззащитния. Особено е ценно да се замислим за това преди Рождество....  

„Ще възсъздам една история, записана преди много години от Петър Маринов в стихове. Героинята в нея е една пленена по време на „сръбското мурабе“ и доведена в Райково /днес, квартал на Смолян/ млада жена. Но да вървим подред.

При събирането на войска за потушаването на избухналото в началото на 18 век сръбско въстание, дошло и до ахъчелебийския войвода Салих ага нареждане да изпрати въоръжен отряд. Той отклонил заповедта, като се оправдал, че неговото войводство още не е омиротворено от кърджалийските размирици.

В Среднородопието по това време имало и предани на централната власт българомохамедански първенци като Юсеин Сюрчу от село Райково, който тайничко се домогвал до воеводството в Ахъчелеби. В желанието си да се докара пред влиятелните паши в Стамбол, той решава сам да поведе исканата доброволческа дружина.

Известеният за намеренията на Сюрчу Салих ага не посмял да му попречи и за няколко дена под забития в Райково военен байрак се събрали около 200 души, готови за поход въоръжени мъже.

На среднородопската дружина от Райково се паднало да води бой между другото и с въстаналите в едно моравско село сърби. По време на тази битка пред самия предводител Сюрчу изскача от някаква подпалена къща свещеник с млада жена и две малки деца. Главатарят на ахъчелебийската дружина ги настига, отсича главата на свещеника, насмалко да погуби и попадията, но забелязва, че е хубава, и я оставя жива. Взема я в шатрата си, опитва се да я насили, но жилавата сръбкиня го отблъсква и не скланя да му се даде, дори след като разгневеният Сюрчу замахва с ятаган уж да отсече главата на малкото й дете.

Това ли е покорило сърцето на райковския властолюбец, или хубостта на пленената попадия, не е известно, но от този момент той се влюбва в нея и когато подир няколко дена отрядът му тръгва да се връща – повежда своята робиня към Райково заедно с двете й деца. Една по-стара, също заробена жена е заставена от Сюрчу да носи малкото дете на попадията, по-късно той й заповядва да хвърли детето, тя отказва и той му отсича главата. Като научава за това, Костадина отказва да върви, но Сюрчу я вързва за опашката на коня си. Вечер само я въвежда в шатъра си, но опитите му да получи от нея любовни ласки не успяват.

Пленената сръбкиня разбира, че не турчин я е заробил, а еднокръвен с нея мъж едва когато пристига една късна вечер в Райково заедно със своя осемгодишен син Иван. Там я посреща Сюрчувата жена Фатма и още като я видяла, рязко си обърнала лицето от хубавата попадия, от бликналата в сърцето й ревност.

- Доведох ти шетачка, Фатме“ – рекъл Сюрчу.

При тези думи Фатма си влезнала в стаята и сърдита залостила вратата. Тя веднага разбрала с непогрешимото си женско чувство, че това ще е отсега „първата“ в конака жена.

До някое време Сюрчу не влиза в стаята на робинята – подават й храна през джамчето. Най-сетне Фатма не издържа, отваря веднъж вратата на робинята и настръхнала започва да я разпитва:

- Ти откъде си?

- Отдалече, госпожа, от Моравско!

- Как та зоват?

- Костадина Стойкович, госпоже.

- Ами сва дете твое ли е?

- Мое си е, госпоже, другото агата ми го закла. – тихо, но твърдо отговаряла шетачката.

Накрая Фатма й се заканва:

- Ако си дошла за шетачка, ще седиш в тая къща, ала ако мислиш да станеш втора жена, няма хубаво да видиш!

Разлютеният от ревността на жена си Сюрчу още на следващата вечер идва в стаята на Костадина и навярно това е първата му с нея любовна нощ. После встрастеният мъж започва всяка нощ да идва при своята пленница. Костадина го заставя да даде на сина й отделна стая и да го не смятат за робче. (Това трябва да е било условието й, преди да се отдаде в ръцете на своя похитител.) Изиграло е някаква роля и това, че той се е оказал не турчин, а българин, а вероятно и скарването й с Фатма.

Макар никъде навън да не излизала, пленената Костадина разбрала още едно: че в конака я крият и че навярно има хора отвън, които биха се погрижили за нейното спасение. Ето защо, когато веднъж на кьошка пред вратата й се появява някакъв мъж и започнал да поправя аговите пушки и пищови, тя внезапно отворила вратата и се прекръстила.

Още същата вечер Нико Коджабашина, най-влиятелният християнин в Райково, вече знаел, че у Сюрчу има доведена робиня, и няколко дена подред друго не се говорело в Райково, освен за Сюрчувата пленница.

Една вечер Костадина дочува как двама Сюрчуви аргати тихо си разговаряли под прозорците й за нея. Единият казал, че тя скоро ще се потурчи, а другият му обяснявал, че Салих ага не дава. Разбрала още Костадина, че войводата извикал нейния похитител да му се кара, че държи друговерка в конака. Сюрчу предлагал да освободи заробеното момче, а в замяна на това войводата да му разреши да потурчи робинята и да я вземе за жена, но Салих ага твърдо отсякъл: да й не закача вярата, инак Райково ще му се види много тясно.

Костадина се поуспокоила, но за кратко. Една сутрин става силно раздвижване на потона. Насъбрали се няколко жени и шепнешком започнали да се уговарят коя как да я държи, докато друга й подреже косата. Сръбкинята придърпала до себе си малкия Иван и започнала виком да плаче. Така я сварили жените, пратени да я потурчат. Влиза по едно време бащата на Сюрчу, изпъжда кадъните и започнал да увещава Костадина: „Не бой се, кузум, и ние сме тука всичките преобърнати от християне в мохамедане, дядо ми са казували Йосиф. Било ти писано в правата вяра да влезеш – не бой се!“ Увещавал я той, но пленницата стискала сина си и продължавала да плаче и пищи. Влезнали тогава жените, отмахват Иванча и повличат майка му навън. Слагат й на скута подаръци и я увещават:

- Агата заръча да си готова – нова кадъна да го посрещнеш!

- А къде е той? – пита Костадина.

- Отиде при войводата – отговарят й кадъните и сметнали, че притихналата „каурка“ се е вече съгласила, поотпуснали я, но тя се отскубнала от ръцете им, влезнала си в одаята и подпряла вратата. Точно по това време отвън се чува тропот и един от Сюрчувите аргати се развикал от стълбите:

- Не барайте я каурката, че войводата ще ни избеси!

Малко по-късно Сюрчу се връща в конака – посърнал, пребледнял – с новината, че Салих ага повторно му забранил да изверява робинята. 

Минава някой и друг месец, едрият мъж, който идвал на кьошка да поправя пушките, отново се появява и тя отново му се показва и прекръства. Прекръства се и той. Тя го запитва има ли в селото черква. Докато той й отговори, влизат хора и робинята се скрива. Агата цели два месеца не влиза при нея за това, че е приказвала с каурина, и, разбира се, поправачът на оръжия повече не се вестява.

Година и осем месеца изтекли от първата нощ, когато пленницата от Моравско влиза в определената й от Сюрчу одая, до момента, когато Нико Коджабашина успява да го убеди да я пусне на черква. Идва в конака заедно с жената на Коджабашина и я повежда заедно с детето. Костадина не можела да се нарадва, че отново излиза на зелено, че вижда жени с открити лица и мъже без чалми. Всички християни в Райково се струпали да видят тайнствената пленница и да се уверят в чудото: една жена излиза от конака и отива на черква. Такова чудо в пределите на обширната Османска империя е могло да се случи по това време само в Пашмакли, в седалището на ахъчелебийския войвода, родения от баща българомохамеданин и майка райковленка,  християнка - Салих ага.

След църковната служба жената на Коджабашина завежда сръбкинята у дома си да разкаже на събралите се мъже и жени своите мъки и тегла. Присъстващите плачат и й подаряват иконата на св. Богородица да я закриля. Идва и престарелият поп Върбан и я благославя: „Дерзай, дъще вавилонска“. Пред него тя се изповядва, взема причастие и заявява на свещеника, че ако я насилят да се турчи, ще се обеси, но той й обяснява, че това ще е голям грях, защото носи в утробата си дете от Сюрчу.

Когато Фатма разбира, че нейната съперница е забременяла, се опитва да убие сръбкинята, но Сюрчу ги разтървава. След неделя-две детето се ражда. Идват християнки, месят колаци, правят на родилката понуда. Костадина се разтушава и окачва на стената – над главата си – иконата на Богородица.

Всички се изреждат – и християни, и мохамедани – да видят новата рожба на Сюрчу, само Фатма не влиза. Тя си седи в одаята и крои как да го премахне, но Сюрчу я предупреждава, че ще й отреже главата, ако посмее да отрови новороденото.

Другите райковски аги открито обвиняват Сюрчу, че им опетнява вярата, като държи в къщата си една неверница. Тези, които тайно са го подкрепяли в желанието му да стане войвода, се оттеглят. Това дълбоко наранява властолюбивия първенец и той още повече помръква от настъпилата безизходица. Да насили Костадина – не смее от Салих ага. Да се ожени за нея – не се позволява от Корана. " 

/...СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ТУК: http://lyuliak.blog.bg/lifestyle/2017/12/18/rabiniata-2-chast.1583475

image




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bozman - bozman
20.12.2017 15:04
--- Браво, поздравления.

https://www.facebook/groups/184891731635600/permalink/810138475777586/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 656350
Постинги: 689
Коментари: 589
Гласове: 1459
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031