Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2018 10:06 - НА КРАЧКА ОТ РАСИЗМА
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1604 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 19.01.2018 15:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Казват, че пътят на истината е тесен. Крачка вляво, и се блъскаш във висока скала. Крачка вдясно, и падаш в пропастта…
Затова расизмът, безсърдечието и много други неща, за които смятаме, че са на километири от нас, добрите, моралните и образованите, често се оказват неподозирано близо.

Крачка към безразличието спрямо историческата правда, и вече сме оголени не само за терористични атаки, а и за „културни“ влияния, водещи поколения назад , вместо напред.

Крачка към опростения национализъм от вица: „Ех, луно, луно, земьо македонска…“ и започваме да презираме другите, вместо да им даряваме просветлението, което сме опазили през вековете.

Крачка към либералното „всеки има своята истина“ и докато се усетим, в учебниците и законите ни влиза „тяхната истина“… та после и международния съд не може да я извади.

Огромни изследвания са правени за това как фашистите са успели да промият мозъка на един културен народ (с изключение на най-културните, които бягат или загиват) до степен да презре други човешки същества и да ги третира като говеда за клане! Но колкото и методологии, включително страх, да са прилагани, немалък дял има и това, че самият народ.

Вместо с духовна проницателност да изследва причините за своите загуби от войните и националните си катастрофи /както, между другото, прави отец Паисий в своята История!/ немският народ предпочита да потърси „лошите“ и да ги накаже.

В това изкушение падат и други. Включително и евреите, за който в Библията пише, че е „избран народ“, от един момент нататък забравят, че са „избрани да общуват с Бога“ и смятат, че са „избрани да се гордеят“. Самият апостол Павел: „еврей от евреи, спрямо закона – фарисей“ строго говори на своите сънародници, че са силно закърняли в разбирането на Бога и волята му. На практика и в древните закони многократно се пише колко е благородно да се показва милост на „сирачето, вдовицата и чужденеца“. Има цели глави от книгите на еврейските пророци, които описват колко е ценен чужденецът, който се покори на законите на доброто, и че Бог не го счита в нищо различен от „избрания народ“.

Странно, но за „всемогъщия и огромен“ Бог никога не е било трудно да забележи нечия индивидуалност и да я съхрани. Не е един случаят, когато възмездието на цели градове се отлага заради една или няколко праведни личности в тях.
Но за нас, хората, като че е по-трудно. По-лесно е да се делим на раси, народи, езици и на едро да мразим различните. Понеже да изстържем злото отвътре в нас е болезнено. Затова по-лесно е да търсим проблема винаги навън.

image

А не е ли разумно все пак да се пазим от общности, чиито традиции по принцип не са толерантни към нашите? Разумно е. Особено ако държим на своите традиции!Но как да се пазим? Законодателно. Решително. Чрез смело изявяване, че нашите ценности са ни по-важни от определени преференции в Европа или другаде, по-важни от наливаните в икономиката ни пари, по-важни от подкупите по избори.

Вместо това ние предпочитаме тихо да хулим „различните“ на чашка и на маса, да „бесим и колим на думи“ непознатите, които са продали всякакви ценности за още един ден хляб, топлина и живот. Това е по-лесно, отколкото да се ориентираме към „този, който им дава зелника“ – тоест политиците, които напоследък допускат цели квартали в София да се изтровят от безразборното гориво, което се ползва в гетата.

… Най-странното е, че ако мразиш злото, много по-рядко мразиш злия. Осъзнавайки, че злото чука на всяка врата, а също и на нашата, можем да разберем, как някои не издържат и му отварят. Да, някой е изнесъл половин паметник за старо желязо, а друг, дето паметникът е на неговите предци, заминава в чужбина и се старае децата му никога да не си спомнят за тези предци… Тогава, кой е отворил на злото? (Единият поне знае, че е крадец, а другият се смята и за мъдрец.)

И още, ако ни липсва критерий, един много добър критерий ни е дал самият Христос: „Каквото искате на вас да правят, същото правете и на другите“. Искаме ли да ни преценят като народ спрямо сегашните ни жалки резултати? Според сегашната ни страхливост и неспособност да се обединяваме? Не, но изтъкваме великата си история и славните си царе. Тогава, нека не само ги изтъкваме, а да се опитваме и да приличаме на тях. Да открием от какви отвъдни извори са пиели траките за своята смелост, защо не са вземали роби, защо българските войски не са губили знаме – и на какво е бил образ древният йероглиф за Знаме?

А когато в историята на други народи откриваме също така достойни примери и извори, да ги почитаме. Ако в богатото настояще на други страни виждаме не просто грабителство, а устояване в определени ценности - да опитаме да научим и децата си на тях. Дори ако са „досадни и уморителни“ като трудолюбието и уважението, които са например стълбове на японските добри резултати.

Хората са вечната територия на битката между доброто и злото. Пред вратите на душата ни всеки ден се водят епични битки на духовни сили, за които не подозираме. Затова всеки ден сме на крачка и от расизма, и от популизма, но за щастие сме и на крачка от героизма, който виждаме обикновени хора да показват всеки ден. Понякога дори с един избор, когато бъдем повикани да го направим.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Много добър материал си написал...
19.01.2018 21:04
Много добър материал си написал!
Дано го прочета и вникнат повече хора.
Поздрави!
цитирай
2. lyuliak - Благодаря!
21.01.2018 18:45
* аз съм жена : https:// papazovacopywrite. alle. bg
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212210
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031