Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2018 11:19 - ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ – ЕСТЕСТВО ИЛИ ЩАСТИЕ?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1076 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.01.2018 23:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Нарочно започвам с това. Защото колкото и да режем главите на ламята, каквато ни изглежда тази конвенция, те ще никнат отново и отново, под различна форма и с разни имена, докато не прободем ламята в сърцето.

А за сърцевината на нещата могат много да ни разкажат. Психолозите.

Откога психологията постепенно измести съветите на свещеника? Откакто далеч не всички свещеници желаеха да се образоват и да се развиват? Откакто решихме, че душата на човека е нещо, стоящо над религиите и убежденията? По една или друга причина науката за душата донякъде се отдели от служителите на Духа...

Затова въпреки полезното развитие на психологията се появи и черната капка катран, която винаги разваля кацата с мед. А тя е относно думата „Истина”. Сродна с думата „Естество”... С това, което Е!

Незнайно кога (но за духовните хора, ясно от КОГО) в нашето мислене, а съответно и в голяма част от психологията се е прокарала идеята, че „всеки има своята истина” така, както всеки има своето щастие. Например, някого го кефи да краде от държавата. Или да прецаква по-глупавите си бизнес-партньори. Друг го кефи да отнема приятелката на своя съученик. Ей така, да пробва дали ще успее. Трета е най-щастлива, ако мъжете я носят на ръце и й плащат сметките.

 В тази посока с голяма скорост започва да се налага думата „толерантност”, за да защитим правото на всеки да преживява свое щастие. Да, формално то не трябва да носи чуждо нещастие. Но какъв пример е жена, женена за богат човек, която не се посвещава на благотворителност и съответни на достъпа и властта й дела? Лош и глупав пример. Уви, отдавна не е модно да сме отговорни „пред обществото”... В този ред на мисли – естество ли е да се чувстваме част от човечеството? Или вече е ексцентричност?

 Неволно все по-неуправляемото търсене на Щастие като моментно усещане и удовлетворение измести разбирането ни, че Щастие се постига чрез Естеството. Освен, че обичаме „да сме сред природата”... дали осъзнаваме колко много от нашето собствено естество предполага истински смисъл и щастие?

 Депресиите станаха бич на задоволените общества. Хората се отлъчиха от себе си. Няма кой да им каже, че в себеотрицанието също има смисъл. Напротив, издават се книги от типа „Не бъди вечната жертва”... в които сред множество истински истории се налага и страхът въобще да жертваме нещо. Да не би да се „минем”. Да не би, да се разболеем!

 Ще обърна внимание на един специален текст от Конвенцията. В нея се предвижда изкореняване на обичаи и традиции, които предвиждат стереотипна роля на жената. Да готви и да ходи с пола отдавна не е стереотипна роля на българската жена. Какво й остана? Да бъде съпруга и майка?

 Естество е мъжът да се преживява като мъж. Жената да се преживява като жена. Детето да се преживява като дете, а не като малък диктатор. А чужденецът да се преживява като чужденец – с благодарност към народа, който го е приел и с нагласа да дава своя опит и своите достижения там, където те имат място.

 Защото благодарноста също е ЕстЕство. И тя заквасва обществото с хубави мисли. Усещането, че сме приели гонените арменци, или че сме спасили хиляди евреи, води българския народ към препотвърждаване на завета на благородството.

 А какво да правим с хората, които наистина имат колебания относно своята полова и всякаква идентичност? За това психолозите знаят, че не е еднозначно. Никак не е лесно да помогнеш на една душа, която не се чувства добре в кожата, в която се е родила. И, всъщност, вместо да прикриваме тия явления, или да ги забраняваме (някои яхат движението против Истанбулската конвенция, за да ни поведат към тоталитаризма или шериата...), можем да ги приемем каато предизвикателство.

Да се отнасяме с търпение и уважение към хора, които преживяват своята драма. Била тя и драма на тяхната идентичност. Това им е повод за търсене! И в него, по Божиите закони, винаги има намиране. Намиране на благодат чрез постепенно приемане и разбиране на естеството. Намиране на благодат чрез подчинение на йерархиите. Намиране на благодат дори чрез липсата на определени страсти, които обществото ти вменява.

 Много младежи могат да се превърнат в мъже чрез поемане на отговорности*, а не чрез гледане на „подходящите сексуални филми”. А други хора ще осъзнаят, че мисията им не е да създадат семейство, а да се посветят на нещо. Никога обществото не е гонило толкова подмолно и жестоко „посветените” си членове, както сега. „Ама ти нямаш ли приятелка? А си известен! Нещо не ти е наред...” А някога доста учени са живели почти като монаси. Защото общуването с Висшия разум и откриването на неговите закони е преживявано от мнозина като вътрешна сватба.

 Затова дали да приемаме Истанбулската конвенция не е предмет на настоящата статия. От разбирането за нашето естество ще зависи какво ще сполети и народа ни. Важна е първо войната, която печелим отвътре.

 Ако отречем понятието Естество=Нормалност, не само че няма да бъдем по-добри с различните, а ще станем зли и объркани самите ние. Ние можем да сме по-добри с различните именно ако ги осъзнаваме като "различни" и там проявим търпението и милостта си! Ала ако приемем всяка различност за норма, ние скоро ще излезем на перваза и ще се срутим като общество в пропастта...

 Освен публикуваните две особено интересни страници, пълният текст на истанбулската конвенция може да се свали от ТУК : https://rm.coe.int/168046246f

 ------

* Известен е отмиращ културен феномен в Албания, когато управлението на даден род в изключителен случай се е поемало от жена. Тя се обрича на безбрачие, облича се като мъж, и с времето развива много мъжки физически белези. 

image
image




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212888
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031