Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 09:48 - Работохолизмът като скрита духовност
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 813 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 17.04 15:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ще кажете, чак пък толкоз? Работохолизмът е проблем за близките на работохолика и за него самия… Работохоликът е „благодат“ за началството, защото такъв човек може да замени цял отдел,  при това не обича да взема отпуски и болнични… Но да е духовен? Та той с години не може глава да вдигне от работа, пък и не желае.

image

Вероятно всеки си е имал работа с работохолик. Приятел, близък, понякога и съпруг. Говорим му строго. Говорим му мило. Убеждаваме го, че и така прави достатъчно. Или му говорим рязко, като му „отваряме очите“, че е използван. Нищо не помага! Той гради своите въздушни кули, които ние сме съборили и продължава по същия начин… 

  Обикновено такива хора са добри приятели и именно затова не ни се иска да ги оставим. След време отново опитваме да извадим човека от схемата. И отново се проваляме. 

  А може би тъкмо тук е ключът. Работохоликът в общия случай е почтен и честен човек. Затова ни е и приятел. Затова и може би го обичаме. Работохоликът минава като насън покрай корупционните схеми във фирмата и често е единственият, който остава неинформиран и незасегнат. Работохоликът може да е на важна позиция в голяма компания, а семейството му да не получи от това никакви облаги. Работохоликът, който ненавижда болничните, понякога действително няма време и да се разболее. 

  Къде е силата, която мотивира и държи работохолика да бъде такъв? Тази сила стъпва на един духовен закон. И той е намерил образ в учението на Христос : да обичаме ближния като себе си. Да се жертваме за него. Да, в такъв начин на живеене има сила. И не само за ближния, а най-вече за самите нас. Много посветени личности в миналото и днес са доказали, че който не трепери за утрешния ден, и не събира ресурси само за себе си, ангелски сили ще му помагат!


В този начин на живот има дори възторг, опиянение. Не случайно работохоликът понякога все едно живее в друг свят и вижда нещата под друг ъгъл. „Ще помогна на колегите.“ – казва нашият познат. „На тия клюкарки и лентяи ли??“ – казваме възмутено ние. „Ама те са млади…“ „Ама те имат проблеми“… Така ги вижда работохоликът. По същия начин той вижда началника си или институциите като високи йерархии, на които иска да служи или поне да угоди, вместо да ги заобикаля. 

  На този, който е познал сладостта да служи, може да му помогне само едно пренасочване. И то може би няма да започне с това да го принудим да спре активно да работи. Малко по малко, когато работохоликът (а преди него – ние!) види коя е истинската полза за другите, той сам може да се преориентира. 

  Един ден ще види, че не да вършиш всичко вместо младия, а да го учиш на достойна самостоятелност го прави щастлив и успешен! Един ден ще види, че вместо да бъде буфер, с мъдростта си може да става мост между скараните колеги. И най-вече ще види, че честният човек трябва да има самочувствие и да учи другите, а не да им служи за параван и реклама.   



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kuschel - Аз съм работохолик. Дали е лошо или ...
18.04 07:09
Аз съм работохолик. Дали е лошо или добре, не зная, но не мога да се променя. Най-мразя почивните дни през зимата, когато не зная къде да си дяна ръцете.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 648583
Постинги: 685
Коментари: 587
Гласове: 1451
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031