Постинг
08.06.2018 08:13 -
ЧЕРВЕНИЯТ КОНЕЦ И ТЕЖКИЯТ ПОГЛЕД
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 5392 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2018 21:13
Прочетен: 5392 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 10.06.2018 21:13
И мои близки носят червен конец. Смятам го за вредно суеверие, и то наистина е такова, докато човек не намери неговия смисъл…
Обикновено хората казват, че носят този конец против „уроки“, против лоши очи. Малцина обаче знаят, че древната бохарска* дума „уро“ означава „царство“. Може би червеният конец и други неща, на които сме забравили смисъла, са били образи, които да противопоставят по-могъщи сили срещу определено духовно царство, което ни завладява чрез погледа на наблюдателя...
Всеки знае колко е неприятно да вършиш нещо, докато друг недоброжелателно те наблюдава. Може да се събудим дори от сън, или да се обърнем рязко, когато някой ни гледа. Както е известно от новите изследвания на квантовата физика, потоците от елементарни частици променят поведението си според това дали ги наблюдава някой човек, или не. Науката започва да се среща с „мистиката“ и е време да разберем, че видимият и невидимият свят винаги са се преливали и винаги си влияят.
По същия начин, когато допуснем недоброжелателни, неразбиращи, неоценяващи погледи към душата си, ние усещаме, че й нанасяме рана. Друг въпрос е дали медиците са определили къде в тялото ни се намира душата, но всеки от нас знае точно как и къде го боли, когато тя е ранена! Включително и самите медици.
Какво можем да направим, когато и най-близките ни понякога се превръщат неволни съдници или добродетелни горделивци, нежелаещи да видят друго освен грешките и пропуските ни? Дори да имаме развитие, дори да направим някои крачки напред – скоро се чувстваме пометени точно от техния тежък и недоброжелателен поглед: „Ти ли? Аз те познавам отдавна… Ти не можеш да се промениш. Аз, аз горкият страдам, задето се налага да те търпя край себе си.“
Действително, много е трудно да се откъснем от „оценката“ и мнението на хора, които са отделили за нас грижи, време и средства. В някакъв много груб смисъл, те смятат (дори подсъзнателно) че са „заплатили“ за правото да ни преценяват и поучават. Но в случая, нека те останат на собствената си съвест, вероятно и за тях животът е динамичен и може да им разкрие баланса в полезните поуки и уважението към другия.
Въпросът е какво да правим ние, когато за пореден път се чувстваме повалени, сякаш „принудени“ (и това не е въображение!) да се държим като неспособни, глуповати и тромави.
Този тежък поглед (дори ако сами се навиваме, че е такъв…) действително твори бития в нас, и трябва да му се намери противодействие. В този момент, можем да си спомним за Христовата кръв. Тази свята жертва ни е изкупила, и направила Негови, ако сме я повярвали и приели. Тя ни обгръща от всички страни, точно като пръстена на червения конец. В този пръстен няма пробив! И ако успеем постоянно да се гледаме като принадлежащи на Божия Син, изкупени от Него, за да не бъдем ничии роби, ние постепенно ще оздравеем от погледите на другите хора.
Да, може отново да правим отстъпки, дори жертви за някого, но мотивът ни ще бъде коренно различен. Мотивът няма да е нашата отстъпчивост и унизителна слабост, а любов: Божията любов, проявена чрез нас. В същия смисъл ние ще видим, че вече сме способни на твърдост и строгост: Божията строгост, проявена чрез нас.
Ако разберем това, няма нужда да носим червен конец. А на тия, които го насят, можем да обясним къде му е силата, и къде тя не е… Силата на образната реч не е в невежеството. Чрез невежество ни владеят врачки и магьосници. Търсещият духовен ученик иска да разбере значенията, вложени във видимия и невидимия свят от Твореца.
-------------------
* Бохарският диалект, на който са написани някои от най-древните ръкописи на свещеното писание, се ползва от коптите в Египет при богослужения и има данни, че е единственият жив диалект, наследник на стария тракийски език. В него, още по-често отколкото в съвременния български, могат да се намерят корени на силните думи, използвани и разбирани от предците ни. Повече за това може да се прочете в поредицата „Тракийското писмо декодирано", на сайта: https://books.bogari.bg
Обикновено хората казват, че носят този конец против „уроки“, против лоши очи. Малцина обаче знаят, че древната бохарска* дума „уро“ означава „царство“. Може би червеният конец и други неща, на които сме забравили смисъла, са били образи, които да противопоставят по-могъщи сили срещу определено духовно царство, което ни завладява чрез погледа на наблюдателя...
Всеки знае колко е неприятно да вършиш нещо, докато друг недоброжелателно те наблюдава. Може да се събудим дори от сън, или да се обърнем рязко, когато някой ни гледа. Както е известно от новите изследвания на квантовата физика, потоците от елементарни частици променят поведението си според това дали ги наблюдава някой човек, или не. Науката започва да се среща с „мистиката“ и е време да разберем, че видимият и невидимият свят винаги са се преливали и винаги си влияят.
По същия начин, когато допуснем недоброжелателни, неразбиращи, неоценяващи погледи към душата си, ние усещаме, че й нанасяме рана. Друг въпрос е дали медиците са определили къде в тялото ни се намира душата, но всеки от нас знае точно как и къде го боли, когато тя е ранена! Включително и самите медици.
Какво можем да направим, когато и най-близките ни понякога се превръщат неволни съдници или добродетелни горделивци, нежелаещи да видят друго освен грешките и пропуските ни? Дори да имаме развитие, дори да направим някои крачки напред – скоро се чувстваме пометени точно от техния тежък и недоброжелателен поглед: „Ти ли? Аз те познавам отдавна… Ти не можеш да се промениш. Аз, аз горкият страдам, задето се налага да те търпя край себе си.“
Действително, много е трудно да се откъснем от „оценката“ и мнението на хора, които са отделили за нас грижи, време и средства. В някакъв много груб смисъл, те смятат (дори подсъзнателно) че са „заплатили“ за правото да ни преценяват и поучават. Но в случая, нека те останат на собствената си съвест, вероятно и за тях животът е динамичен и може да им разкрие баланса в полезните поуки и уважението към другия.
Въпросът е какво да правим ние, когато за пореден път се чувстваме повалени, сякаш „принудени“ (и това не е въображение!) да се държим като неспособни, глуповати и тромави.
Този тежък поглед (дори ако сами се навиваме, че е такъв…) действително твори бития в нас, и трябва да му се намери противодействие. В този момент, можем да си спомним за Христовата кръв. Тази свята жертва ни е изкупила, и направила Негови, ако сме я повярвали и приели. Тя ни обгръща от всички страни, точно като пръстена на червения конец. В този пръстен няма пробив! И ако успеем постоянно да се гледаме като принадлежащи на Божия Син, изкупени от Него, за да не бъдем ничии роби, ние постепенно ще оздравеем от погледите на другите хора.
Да, може отново да правим отстъпки, дори жертви за някого, но мотивът ни ще бъде коренно различен. Мотивът няма да е нашата отстъпчивост и унизителна слабост, а любов: Божията любов, проявена чрез нас. В същия смисъл ние ще видим, че вече сме способни на твърдост и строгост: Божията строгост, проявена чрез нас.
Ако разберем това, няма нужда да носим червен конец. А на тия, които го насят, можем да обясним къде му е силата, и къде тя не е… Силата на образната реч не е в невежеството. Чрез невежество ни владеят врачки и магьосници. Търсещият духовен ученик иска да разбере значенията, вложени във видимия и невидимия свят от Твореца.
-------------------
* Бохарският диалект, на който са написани някои от най-древните ръкописи на свещеното писание, се ползва от коптите в Египет при богослужения и има данни, че е единственият жив диалект, наследник на стария тракийски език. В него, още по-често отколкото в съвременния български, могат да се намерят корени на силните думи, използвани и разбирани от предците ни. Повече за това може да се прочете в поредицата „Тракийското писмо декодирано", на сайта: https://books.bogari.bg
Българка написа писмо до Тръмп: Българит...
Моето писмо до Малкият принц
Някой от древните български символи
Моето писмо до Малкият принц
Някой от древните български символи
Следващ постинг
Предишен постинг
Имаме крещяща нужда да пренапишем разбиранията и тълкованията на така изопачената, а и често умишлено Езотерика.
Жалко е че този смисъл на прости неща, като червения конец хората са разбирали по естествен и натурален начин, а сега единствения начин е "научно" :-)
цитирайЖалко е че този смисъл на прости неща, като червения конец хората са разбирали по естествен и натурален начин, а сега единствения начин е "научно" :-)
И аз благодаря за отзива ! Винаги е ценно да си бил полезен, а търсенията ги продължаваме заедно в "Тайният живот на думите"...
https://m.facebook/groups/426710537714038
цитирайhttps://m.facebook/groups/426710537714038
А Дънов казва, че ако мъж и жена не се разбират, единият умира без време. Бих добавил, че това много по-често е мъжът. ЗАТОВА кръчмата е полезно убежище на мъжа, както черквата на жената...
цитирайНо не го разбрах напълно.
цитирай