Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01 13:06 - Къде отидоха умните хора...
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 261 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 08.01 13:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тия дни си отиде Иван Ласкин – известен актьор, а и преди всичко, човек с мнение, остро, не винаги като нашето, но живо и искрено. И за пореден път се запитахме тъжно: „Защо се пропиват тия интелигенти…“ Обяснения много, като мнозина отново ще запеят познатата песен, как творците в България са много ниско оценени финансово. Това е болно, и вярно, но не е единствената причина за подобни драми. Както често четем, известните личности на Запад не по-рядко си отиват заради подобни зависимости или крайности. Заради горчив личен опит, Калин Терзийски донякъде повдига завесата относно болестта на духа: „Едва ли има нещо на света така мъчително като това, да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал - по един болезнен и уж ненормален начин - именно нормален човек. Оголен като нерв, гол и одран, и осъзнат – осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка.“ 

Можем да се съгласим, или да не се съгласим с него, но именно усещането за събуждане към духовния свят поставя човека в една голяма отговорност към останалите, която той не винаги е готов да понесе! Освен личното намерение на някои светли преподаватели, в никоя програма на училище по изкуствата не влиза (и няма как да влезе, при господстващия и там материализъм) обучение в респект към духовното. 

  При липсата на този респект, при наличието на голям талант и средства, с които един творец да влияе, към него твърде бързо идват изкушенията на гордостта, или травмата от „затворените врати“, когато си сигурен, че носиш лекарство за душите човешки... Много често идват и атаки от сили, за които не всеки човек на изкуството се замисля, ако не признава невидимите ангелски битки, които се водят всеки миг за всеки от нас. 

  В романа си „Мартин Идън“ писателят Джек Лондон разказва една дълбоко лична история, като основните моменти от нея са актуални и днес. Един груб млад моряк „случайно“ попада в дома на местни аристократи, и веднага се влюбва в дъщерята на домакините. Реално, той е привлечен от нейната среда на учтивост, топлота, възвишена култура. След като прави и невъзможното да се образова и да спечели момичето, героят постепенно открива, че в душата му има много откровения и наблюдения към живота, за които желае да пише. Постепенно той тръгва по трънливото писателско поприще, като чете и много от философите на своето време, интересува се от политика. Не след дълго задминава по задълбоченост повечето от хората в тази аристократична среда, и започва да усеща, че те реално са тесногръди, страхливи, и всичко хубаво у тях е отблясък на чуждия духовен труд, приет чрез едно добро образование. 

  Скоро търсещият младеж Мартин Идън попада в една „ъндърграунд“ среда на изключителни интелигенти, често бедни, уволнени или неразбрани, които обаче действително ползват ума си, за да разплитат въпросите на битието. Той също се интересува кое движи света, и не се задоволява с една добра кариера и любовта на момичето, отдавна пленено от мощния му търсещ дух. 

  Интересно е, че самият герой е оставил пиенето още като решава да бъде с любимата си. Само в  най-тежки моменти той отново се напива и авторът Джек Лондон (отново от опит) е описал ярко какво доставя алкохолът на една измъчена душа. След такива описания не е леко да съдим. Но пък и в същата книга се посочва път за истински опиянения - от любовта, от познаването на реалността, от дружбата и от борбата за истината. Тия „зависимости“ стигат на героя, за да живее в силен и светъл свят независимо от големите препятствия по пътя му. 

  Така че кое е лекарството да не потънем в упойка, заради раната от пробуждането? Може би най-вече да продължим. Видели истинските проблеми, реалните размери на лъжата и болката, да не спрем докато не намерим и реалните лекарства за нея! Защото, не живее ли мнозинството от нас с подобно опиянение, за да приспи сетивата си и да издържи на ежедневието? Леки залъгалки, надежди за лека печалба чрез търкане на талончета, емоционални наслади чрез плитките филми, които ни се сервират безплатно. Болящият, събуден човек, както казва Калин Терзийски и десетки други творци преди него, е нормален човек. Но той не трябва да спира. Най-големият му враг ще бъде отчаянието. Най-големият му приятел – вярата. В крайна сметка именно един събуден човек /както и Мартин Идън/ може да проследи колко от благата, използвани днес, колко от справедливите закони дори, са плод на тия умове, които упорито и настойчиво пишат, прогласяват и променят средата. 

  Къде отидоха умните хора? Не са само „по чужбина“ – макар че и там има от тях, и ако са отишли да търсят сродни идеи, може би са най-смислено заминалите емигранти. (Такива може и да се върнат). 

  Уви, у нас умните хора често не търсят себеподобни. Стоят в своето обкръжение и бавно, насилствено оглупяват. В условията на глобалната мрежа и все още свободните социални мрежи обаче, това не е оправдано. 

image


Тагове:   алкохол,   Терзийски,   Ласкин,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troina - хубава тема, но кого да репликираме..
08.01 13:40
Терзийски, Д Лондон, или..люляка/ми замириса
?
цитирай
2. lyuliak - Направо
08.01 18:13
започни с твоето мнение ;-)
цитирай
3. ednalady - :-)))) добреем..
09.01 00:09
и в Самотата, Човек се бори с Бога!
благ за контакта, страхоотни материали предлагаш..тук..
/Юлия
цитирай
4. andorey - Интелигентните хора в България ...
14.01 09:26
Интелигентните хора в България нямат стимул да творят и да работят. Защото трудът им не се търси, интересува все по-малко хора и т.н. И затова интелигентните хора у нас изпадат във вътрешна имиграция, както беше казал някой...
цитирай
5. lyuliak - Да
14.01 15:49
но от друга страна интелигентните хора трябва да възпитат търсене към продукта си. Ако успеят да докажат на дело че духовните им ключове отключват окови, доста последователи ще се появят...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 706134
Постинги: 701
Коментари: 598
Гласове: 1487
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031