Честно казано, за мен е обичайно да харесвам някоя рок-балада и да не харесвам друга песен на същата група. И винаги съм се чудела на пристрастието на някои хора (особено младите) към Всичко, което определен изпълнител създава.

 Но като се вгледах, намерих това желание и в себе си. Неведнъж съм ровила за информация за някой жив или починал човек на изкуството, който ме е впечатлил. То е като Търсене на пълнотата в някого… Просто не винаги е Намиране.

 От времето на Орфей музика и слово, Послание и Посланик, са били едно… Вероятно в нас е заложено да търсим това единение, и да преживяваме разочарование когато открием че „песента е била само театър” и изпълнителят не живее с това, което пее. (Не по-малко потресаващо е разбира се, когато след някое „хард парче” пълно с призиви към сатаната открием, че изпълнителят си живее с тия бесове и след концерта…)

 Младите са Вярващи. Това всъщност е прекрасно. Но явно след първите разочарования, виждайки че може би близките им не са тази борбени, силни, съвършено свободни хора, които те искат да бъдат, търсят да повярват на някой друг, че го е постигнал! Много съвременни изпълнители привидно отговарят на описанието…

Нещата, за които пеят, начинът, по който го правят, финансовите средства, които им го позволяват – ги правят да изглеждат свободни и автоматично ги превръщат във Водачи.

 По този повод попаднах на едно изказване, което едва ли е единичен случай - Nikki Sixx от "Моtlеy Cruе": „В началото не сме предполагали че ще станем пример за някого. Но тъй като все пак бяхме приети за пример, то сега се стремим да дадем на поклонниците си това, в което те могат да вярват. Някои мислят, че нашият концерт "Shоut аt thе Dеvil" възпяваше сатаната. Но това не е така. Той беше насочен към низвергване на всякакъв авторитет, бил той родителски, учителски или на началник… ” ("Rоck Bеаt," 1987).

Не познавам музиканта, нито зная дали лично той е имал проблеми с авторитетите. Мога даже да иронизирам подобни твърдения с още по-прозаичното обяснение, че продавайки „забранената свобода” на младите, най-лесно продаваме и музикалната си продукция…

 А … може ли да си само фен на музиката без да си фен на текста? И за това имах определена позиция, но неотдавна се хванах да прослушвам няколко пъти прекрасна балада, в която се пееше как главният герой има намерение да отнеме жената на приятеля си … Музиката и невероятното изпълнение придаваха допустимост, даже романтика на текста. Няма хора, към които това да не действа – това е истината : (

 Изследователите казват, че музиката подминава мозъка и действа директно на подсъзнанието. Натоварвайки го с емоции, тя срива защитата на разума … и чрез музика могат да се внушат изключително много неща, заключени в текста, поведението и символиката на изпълнителите. (Особено когато сам и с желание си си купил билета, предполагам. )

 Между другото ангажиментът на публиката в един концерт е много по-голям от ангажимента на изпълнителя, замисляме ли се за това? Той пее със завладяваща дарба, може да е искрен, но може и да изиграе тези емоции, може да ви трогне с подбрани думи, и обикновено всичко това е срещу съответното заплащане… ала ако публиката запее с него, тя задължително пее от сърце, съ-единява се с образа на сцената доброволно и всеотдайно.

Не е чудно че доста изпълнители бягат от феновете си. Може би не ги чувстват съмишленици - нали те самите не винаги са фенове на себе си ; )