Постинг
02.11.2016 16:29 -
МОЖЕМ ЛИ БЕЗ ПРЪСТОВИ ОТПЕЧАТЪЦИ В БОЛНИЦИТЕ?
В статия от края на септември младата амбициозна адвокатка Мария шаркова защитава правото ни да не даваме своите отпечатъци в болниците. В статия от февруари „Пръстът или животът“ тя се обосновава брилянтно /според коментарите на колегите й/ защо такъв законов акт е нищожен.
„Когато пациентът не желае да бъде идентифициран посредством пръстов отпечатък при влизане в болница, здравната каса трябва да осигури алтернативни начини на регистрация. Това е подчертала Комисията за защита на личните данни в указания, изпратени до пациент, информира адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.
В случай, че системата не допуска алтернативни начини за регистрация, пациентът може да сезира комисията.
Системата за пръстова идентификация трябва да заработи в болниците след началото на октомври. Сега тя се тества пробно в някои от лечебните заведения в страната. При подробното й представяне през юли стана ясно, че Националната здравноосигурителна каса може да не плати на дадена болница, ако пациент откаже при приема си да се чекира с пръста си. От друга страна пък, при подобен отказ самото лечебното заведение може да откаже да лекува болния.
Сега обаче Комисията за защита на личните данни информира, че касата трябва да осигури алтернативни начини на регистрация. Оттам уточняват, че подкрепят подхода на здравноосигурителната институция, според който се предоставят различни методи на идентификация, но те трябва да бъдат достъпни и когато пациентът откаже да се идентифицира със своя пръст, а не само, когато той няма физическата възможност, пише Дарик. От комисията са категорични, че в случай на отказ, физическото лице има възможност за ръчно вписване в системата, като това може да се случи както посредством единен граждански номер или номер на лична карта, така и чрез специален номер от регистъра на НАП. - http://pixelmedia.bg/
„ПРЪСТЪТ ИЛИ ЖИВОТЪТ
Както вече подробно разясних в анализа „Размисли за отпечатъците”, към момента липсва правна уредба, регламентираща реда за регистрация на здравноосигурителни събития чрез снемане на биометрични данни от пациентите. Бяха изложени подробни аргументи, че съгласно сега съществуващото законодателство, подобен ред би могъл да се въведе с новия Национален рамков договор за 2016г. Въвеждането му обаче би поставило няколко въпроса, които заслужават внимание.
В случай, че се приеме този ред за регистрация на хоспитализациите, дехоспитализациите и посещенията при общопрактикуващ лекар и специалист, посочените изпълнители на медицинска помощ и аптеки ще бъдат задължени да снемат биометрични данни от пациентите като условие да получат заплащане за извършената медицинска дейност. Ако следваме модела на сега съществуващата правна уредба, неизпълнението на посоченото задължение ще доведе до отказ на съответната РЗОК да заплати стойността на оказаната медицинска помощ. Единствено не е ясно каква ще е санкцията за общопрактикуващите лекари при неизпълнение на това задължение, защото същите получават плащания според броя на пациентите, избрали съответния лекар, а не според броя на извършени прегледи.
Това, което до този момент се пропуска при многобройните коментари по темата за „пръстовите отпечатъци”, е анализът за ролята на пациента при изпълнение на задължението за извършване на подобна регистрация. Обстоятелството, че изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да снеме биометрични данни от пациента, не създава насрещно задължение за последния да “предостави пръста си” за целите на тази регистрация. В същото време нежеланието на пациента да съдейства за изпълнението на задълженията на болниците, лекарите и фармацевтите да извършват такава регистрация, ще доведе до неблагоприятни последици за последните, тъй като те няма да получат дължимите им плащания. Особено осезателно това ще се почувства при пациентите, хоспитализирани по спешност, тъй като е недопустимо да се поставя въпросът „пръста или живота”. Какво следва от всичко това?
Може ли да се откаже медицинска помощ на пациентите, които не желаят да предоставят биометрични данни?
Според Конституцията на Република България, достъпната медицинска помощ е гарантирана чрез упражняване на правото на здравно осигуряване. Или с други думи, стига да си плащаме здравните осигуровки, достъпната медицинска помощ е право, гарантирано на конституционно ниво. Следователно, медицинската помощ, заплащана от НЗОК, се предоставя на всеки здравноосигурен гражданин. Определени видове медицинска помощ се предоставят и без оглед на здравноосигурителния статус на пациента (спешна и родилна помощ, ваксинации и други).
В чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето се допълва, че всеки гражданин има право на достъпна медицинска помощ, предоставяна по реда на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, като при предоставянето й се зачитат правата на пациента. Следователно е необходимо да се установи предвиждат ли споменатите актове ограничения или някакъв особен ред при предоставянето на медицинска помощ.
В Закона за здравето се посочва, че пациентът е длъжен да спазва установения ред в лечебните заведения. Тази обща формулировка обаче няма как да задължи пациентите да предоставят биометрични данни, просто защото посоченото задължение по никакъв начин не е скрепено със санкция и не са предвидени никакви последствия от неспазването на вътрешния ред в лечебното заведение. Подобна разпоредба пък е съвсем неприложима спрямо ОПЛ и специалисти, както и аптеки.
В Закона за здравното осигуряване не е предвидено задължение за здравноосигурените лица да съдействат на изпълнителите на медицинска помощ при изпълнението на техните собствени задължения към НЗОК, нито някъде е предвидено задължение да предоставят биометрични данни за целите на регистрацията на здравноосигурителни събития. Нещо повече, всеки гражданин, който плаща осигуровките си, има право да получава медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, без да се сочат някакви ограничения при упражняването на техните права. Следователно към момента няма правно основание изпълнителите на медицинска помощ и аптеките да задължат пациентите да предоставят биометрични данни, дори подобно задължение за регистрация да бъде въведено в тежест на болници, лекари и фармацевти. В същото време отказът на пациента да съдейства при изпълнението на това задължение, ще доведе до сериозни финансови последици и логично, до конфликти между пациенти и медицинското съсловие.
Може ли подобно задължение да бъде въведено в нормативен или подзаконов нормативен акт?
Въвеждането на задължение за предоставяне на биометрични данни в закон или наредба, както днес анонсира Министърът на здравеопазването, противоречи на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като непропорционално засяга правото на личен и семеен живот. Вярно е, че НЗОК обясни изрично, че чрез снемането на пръстов отпечатък ще се генерира код, който е наречен от тях „биометричен идентификатор”. Чрез поставяне на пръста върху четец обаче ще бъде разпознаван неговия „собственик” и ще бъдат генерирани данни за здравословното му състояние, определяни от европейското и вътрешното ни законодателство като чувствителни данни. Ето защо, макар и да не се съхранява самия „отпечатък” от пръст, генерираният от него код води до достатъчно подробна информация и възможност за идентификация. Нещо повече, обявената възможност този код да предоставя информация за семейни и роднински връзки, засяга сериозно правото на семеен живот. Регистрацията на здравноосигурителни събития по предвидения начин всъщност изисква не само снемане, но и съхранение на въпросните данни, свръзани с пръстовия отпечатък. В свое решение по делото С. и Марпър срещу Обединеното Кралство, Европейският съд за правата на човека намира, че съхранението на пръстов отпечатък, дори събран за целите на разкриване на престъпление, противоречи на чл. 8 от Конвенцията. Нещо повече, при преценка на пропорционалността съдът приема, че снемането на отпечатъци за целите на разкриване на престъпление оправдава намесата в личния живот, но трайното съхранение на тези биометрични данни излиза извън поставените цели и е непропроционално. Съдът приема, че съхранението на отпечатъци на заподозряни в извършване на престъпление (след като се установява, че същите не са извършители) нарушава баланса между публичния и частния интерес. След като ЕСПЧ приема, че подобна намеса е недопустима дори за наказателно-правни цели, малко вероятно е да приеме, че автоматичната обработка и съхранение на биометрични данни за целите на оказването на медицинска помощ е пропроционална на намеса в личния и семейния живот на пациентите. Още по-малко оказването на медицинска помощ би могло да е предпоставено от изпълнението на задължение за снемане на биометрични данни.
Не на последно място, няма нормативен акт, който да делегира правомощия на министъра на здравеопазването да въведе подобни задължения за пациенти с подзаконов нормативен акт. Липсата на делегация прави подобен акт нищожен.
адв. Мария Шаркова
„Когато пациентът не желае да бъде идентифициран посредством пръстов отпечатък при влизане в болница, здравната каса трябва да осигури алтернативни начини на регистрация. Това е подчертала Комисията за защита на личните данни в указания, изпратени до пациент, информира адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.
В случай, че системата не допуска алтернативни начини за регистрация, пациентът може да сезира комисията.
Системата за пръстова идентификация трябва да заработи в болниците след началото на октомври. Сега тя се тества пробно в някои от лечебните заведения в страната. При подробното й представяне през юли стана ясно, че Националната здравноосигурителна каса може да не плати на дадена болница, ако пациент откаже при приема си да се чекира с пръста си. От друга страна пък, при подобен отказ самото лечебното заведение може да откаже да лекува болния.
Сега обаче Комисията за защита на личните данни информира, че касата трябва да осигури алтернативни начини на регистрация. Оттам уточняват, че подкрепят подхода на здравноосигурителната институция, според който се предоставят различни методи на идентификация, но те трябва да бъдат достъпни и когато пациентът откаже да се идентифицира със своя пръст, а не само, когато той няма физическата възможност, пише Дарик. От комисията са категорични, че в случай на отказ, физическото лице има възможност за ръчно вписване в системата, като това може да се случи както посредством единен граждански номер или номер на лична карта, така и чрез специален номер от регистъра на НАП. - http://pixelmedia.bg/
„ПРЪСТЪТ ИЛИ ЖИВОТЪТ
Както вече подробно разясних в анализа „Размисли за отпечатъците”, към момента липсва правна уредба, регламентираща реда за регистрация на здравноосигурителни събития чрез снемане на биометрични данни от пациентите. Бяха изложени подробни аргументи, че съгласно сега съществуващото законодателство, подобен ред би могъл да се въведе с новия Национален рамков договор за 2016г. Въвеждането му обаче би поставило няколко въпроса, които заслужават внимание.
В случай, че се приеме този ред за регистрация на хоспитализациите, дехоспитализациите и посещенията при общопрактикуващ лекар и специалист, посочените изпълнители на медицинска помощ и аптеки ще бъдат задължени да снемат биометрични данни от пациентите като условие да получат заплащане за извършената медицинска дейност. Ако следваме модела на сега съществуващата правна уредба, неизпълнението на посоченото задължение ще доведе до отказ на съответната РЗОК да заплати стойността на оказаната медицинска помощ. Единствено не е ясно каква ще е санкцията за общопрактикуващите лекари при неизпълнение на това задължение, защото същите получават плащания според броя на пациентите, избрали съответния лекар, а не според броя на извършени прегледи.
Това, което до този момент се пропуска при многобройните коментари по темата за „пръстовите отпечатъци”, е анализът за ролята на пациента при изпълнение на задължението за извършване на подобна регистрация. Обстоятелството, че изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да снеме биометрични данни от пациента, не създава насрещно задължение за последния да “предостави пръста си” за целите на тази регистрация. В същото време нежеланието на пациента да съдейства за изпълнението на задълженията на болниците, лекарите и фармацевтите да извършват такава регистрация, ще доведе до неблагоприятни последици за последните, тъй като те няма да получат дължимите им плащания. Особено осезателно това ще се почувства при пациентите, хоспитализирани по спешност, тъй като е недопустимо да се поставя въпросът „пръста или живота”. Какво следва от всичко това?
Може ли да се откаже медицинска помощ на пациентите, които не желаят да предоставят биометрични данни?
Според Конституцията на Република България, достъпната медицинска помощ е гарантирана чрез упражняване на правото на здравно осигуряване. Или с други думи, стига да си плащаме здравните осигуровки, достъпната медицинска помощ е право, гарантирано на конституционно ниво. Следователно, медицинската помощ, заплащана от НЗОК, се предоставя на всеки здравноосигурен гражданин. Определени видове медицинска помощ се предоставят и без оглед на здравноосигурителния статус на пациента (спешна и родилна помощ, ваксинации и други).
В чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето се допълва, че всеки гражданин има право на достъпна медицинска помощ, предоставяна по реда на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, като при предоставянето й се зачитат правата на пациента. Следователно е необходимо да се установи предвиждат ли споменатите актове ограничения или някакъв особен ред при предоставянето на медицинска помощ.
В Закона за здравето се посочва, че пациентът е длъжен да спазва установения ред в лечебните заведения. Тази обща формулировка обаче няма как да задължи пациентите да предоставят биометрични данни, просто защото посоченото задължение по никакъв начин не е скрепено със санкция и не са предвидени никакви последствия от неспазването на вътрешния ред в лечебното заведение. Подобна разпоредба пък е съвсем неприложима спрямо ОПЛ и специалисти, както и аптеки.
В Закона за здравното осигуряване не е предвидено задължение за здравноосигурените лица да съдействат на изпълнителите на медицинска помощ при изпълнението на техните собствени задължения към НЗОК, нито някъде е предвидено задължение да предоставят биометрични данни за целите на регистрацията на здравноосигурителни събития. Нещо повече, всеки гражданин, който плаща осигуровките си, има право да получава медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, без да се сочат някакви ограничения при упражняването на техните права. Следователно към момента няма правно основание изпълнителите на медицинска помощ и аптеките да задължат пациентите да предоставят биометрични данни, дори подобно задължение за регистрация да бъде въведено в тежест на болници, лекари и фармацевти. В същото време отказът на пациента да съдейства при изпълнението на това задължение, ще доведе до сериозни финансови последици и логично, до конфликти между пациенти и медицинското съсловие.
Може ли подобно задължение да бъде въведено в нормативен или подзаконов нормативен акт?
Въвеждането на задължение за предоставяне на биометрични данни в закон или наредба, както днес анонсира Министърът на здравеопазването, противоречи на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като непропорционално засяга правото на личен и семеен живот. Вярно е, че НЗОК обясни изрично, че чрез снемането на пръстов отпечатък ще се генерира код, който е наречен от тях „биометричен идентификатор”. Чрез поставяне на пръста върху четец обаче ще бъде разпознаван неговия „собственик” и ще бъдат генерирани данни за здравословното му състояние, определяни от европейското и вътрешното ни законодателство като чувствителни данни. Ето защо, макар и да не се съхранява самия „отпечатък” от пръст, генерираният от него код води до достатъчно подробна информация и възможност за идентификация. Нещо повече, обявената възможност този код да предоставя информация за семейни и роднински връзки, засяга сериозно правото на семеен живот. Регистрацията на здравноосигурителни събития по предвидения начин всъщност изисква не само снемане, но и съхранение на въпросните данни, свръзани с пръстовия отпечатък. В свое решение по делото С. и Марпър срещу Обединеното Кралство, Европейският съд за правата на човека намира, че съхранението на пръстов отпечатък, дори събран за целите на разкриване на престъпление, противоречи на чл. 8 от Конвенцията. Нещо повече, при преценка на пропорционалността съдът приема, че снемането на отпечатъци за целите на разкриване на престъпление оправдава намесата в личния живот, но трайното съхранение на тези биометрични данни излиза извън поставените цели и е непропроционално. Съдът приема, че съхранението на отпечатъци на заподозряни в извършване на престъпление (след като се установява, че същите не са извършители) нарушава баланса между публичния и частния интерес. След като ЕСПЧ приема, че подобна намеса е недопустима дори за наказателно-правни цели, малко вероятно е да приеме, че автоматичната обработка и съхранение на биометрични данни за целите на оказването на медицинска помощ е пропроционална на намеса в личния и семейния живот на пациентите. Още по-малко оказването на медицинска помощ би могло да е предпоставено от изпълнението на задължение за снемане на биометрични данни.
Не на последно място, няма нормативен акт, който да делегира правомощия на министъра на здравеопазването да въведе подобни задължения за пациенти с подзаконов нормативен акт. Липсата на делегация прави подобен акт нищожен.
адв. Мария Шаркова
Лавров стана за смях -само за часове шве...
В Болгарии все красные…
Великата пирамида и малкият Хуфу
В Болгарии все красные…
Великата пирамида и малкият Хуфу
http://offnews/news/Obshtestvo_4/Komisiiata-za-lichnite-danni-V-bolnitca-mozhe-da-se-vleze-i-bez-prast_636703.html
цитирайТо въобще целият ни живот, ако погледнем сериозно, противоречи на Конвенцията. Някой въобще следи ли и сигурен, че всяка минута и секунда от живота му някой не е нарушил Конвенцията спрямо него ? Да не започваме въпроса с ЕГН и хакерите, които си ги мятат както и където си искат. И като ми оберат къщата да забраня ли на следоватяля да сваля пръстови отпечатъци ?
Не съм фен тази и друга реформа, ама до това положение сме се докарали, защото няма ни един нормално осъден наглец, бил той и многоуважаван лекар /или друга някоя професия/ че лъже и краде. Откъдето стигаме до извида, че Конвенцията пази само онзи, който може да плати на адвокат, който е чел тази Конвенция.
цитирайНе съм фен тази и друга реформа, ама до това положение сме се докарали, защото няма ни един нормално осъден наглец, бил той и многоуважаван лекар /или друга някоя професия/ че лъже и краде. Откъдето стигаме до извида, че Конвенцията пази само онзи, който може да плати на адвокат, който е чел тази Конвенция.
