Светлината, моята светлина, светлината, която изпълва света, светлината, която целува очите, светлината, която услажда сърцето!

Ах, светлината танцува, любими, в центъра на живота ми; светлината докосва, любими, струните на моята обич; небето над мен се разтваря, вятърът лудо се втурва, по земята минава смях.

Пеперуди разперват крилата си сред морето от светлина. Лилии и жасмини политат високо върху гребена на вълните от светлина.

Светлината се пръсва в злато върху всеки облак, любими, и разпилява елмази в излишък.

Веселие се разпростира от лист на лист и щастие без мярка. Небесната река е заляла бреговете си и светлият потоп на радостта бушува.

*

Нека всички мелодии на радостта се смесят в последната ми песен –

радостта, която кара земята да избликва в необузданото изобилие на тревите;

радостта, която прави тези двойници живот и смърт по цял свят да танцуват;

радостта, която нахлува с бурята за да раздруса и разбуди целия живот със смях;

радостта, която сяда със сълзите си неподвижно върху разцъфналия ален лотос на болката;

и радостта, която запокитва всичко свое в прахта и няма думи...

Рабиндранат Тагор, „Гитанджали”