Прочетен: 996 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2013 23:02
с малки неща да живеем.
С малко пари
и малка надежда за утре.
С малки лъжи,
за истини често приемани.
С малки мечти
и вечно нестигащо време.
И с малко любов —
надживяла лъжи и обиди,
да не ни наранява,
когато внезапно си иде.
Но докато растяхме така —
благоразумни и тихи,
между многото малки неща
и душите ни се смалиха...
/неизв. автор/
НАДНИКНАХ
в дълбоките езера на очите ти -
видях искрите на радостта.
Докоснах
дълбоките езера на очите ти -
усетих ласката на обичта.
Потънах
в дълбоките езера на очите ти -
достигнах изворите на болката...
Има ли път назад?...
КОЛКО суша и жар
над ливади посърнали!
Колко жажда в душите
за жива вода!
Щом еднакво умират
цветята и тръните,
ти се чувстваш виновен,
че не идва дъжда...
Уморени коне
се препъват в съня ти,
под копитата вехне
мимолетна трева...
Ти не си съвършен.
Ти си само приятел
на тъгата небесна,
преродена в дъжда...
Весела Димова
Съхне земята
корава, прашна,
жега я мъчи
дълга и страшна.
Но чу се тътен
там, зад балкана —
над него облак
тъмен застана.
Облакът тъмен
от жал не чака —
земя прегърна,
тихо заплака.
Елин Пелин