* * *

колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:

ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи

а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме гледаш,
сякаш ме виждаш
за първи път.

а на мен ми се иска да ми пееш...

затова се колебая,
преди да се обадя,
по цяла седмица -
защото:
ще кажем:
обичам те много.
и аз.
и ще затворим.

и от звука
ще ни заболи сърцето

Бояна Петкова

* * *

Не сме в силата си.
Не сме в радостта си.
Душата ни постоянно е някъде другаде.

То се вижда по мобилните телефони. Постоянно ги носим със себе си в очакване някой да ни повика.
(Телефонен повик с три букви.)
Постоянно желаем да сме някъде другаде и говорим с други хора, не с тези около нас.

То се вижда по десетките часове на денонощие, прекарвани в интернет.
По безкрайния чат в мълчание.
По въображаемия секс с непознати, докато партньорът ти спи самотен в леглото ви.

Душата ни е другаде.
И умът ни.
И сърцето ни, затова общуваме без душа, работим без мисъл и в работата ни няма сърце, пулс, дъх и дух.
И не си я харесваме.
И още повече искаме да се махнем.
И сме изтощени от повдигане на пръсти и от протягане на ръце към това, което никога няма да видим.
И ако го видим, вече няма да го искаме.

Не сме в силата си.
Не сме в радостта си.

Измъчва ме носталгия по тук.

Мария Донева


Пръстите трескаво пишат,
дълго изстрадани думи...
Искам някой да бъде с мен
в тишината, която
обгръща ме бавно...бавно.
Да пие с целувки сълзите,
но пак съм сама.
Хей, хей, чува ли някой моя глас!
Хей, хей, вижда ли някой моя плач?
Хей, хей, хора …
Хей...хей...
Има ли кой да ме чуе,
напълно изгубих мечтите,
нищо не ме вдъхновява,
но днес аз се раждам отново.
Искам да си върна...върна...
всичко, което раздадох...
Сърцето ми!
Искам ги обратно...
Хей, хей, хора. Хей Хей!
Чувствам се жива и ви казвам хей, хей..

 Тони, е-с@мота