Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2013 19:11 - ... По стълбата нагоре мрак просветва..
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 557 Коментари: 0 Гласове:
0



По стълбата нагоре мрак просветва.
Зениците светулки пак не са.
Главата ми е разрушена крепост,
в която си играят две деца.
Едното чупи като хляб небето,
а другото посажда във пръстта
безименното чувство, след което
взривяват се сърцето и света ми.
А после сядат. Хранят се. Прощават.
В руините мълчание звучи.
Любов е просто дума. И узрява
до истина, когато се мълчи.


Ако се свърши с този сън хилядолетен
и се събудя във очите с топла вечност,
ще посадя веднага във градината си цвете.
Ако все още вън въобще вирее нещо.
Ако наоколо е само пустош сива
и няма принцове, джуджета и принцеси
и няма еднорози и каляски на повикване
и ако няма хлорофил и нищо интересно,
ще го създам от себе си, защото знам, че пазя
Любов. И стрък познание от трима влъхви.
Но само от съня си нека някой ден изляза,
а не да се потапям по-навътре.
Крещях за помощ в мислите си, светове бълнувах.
И се помолих някой да събуди в мен детето.
Аз знам, че спя, но че плътта ми съществува
без светлина навън, в общоприетата
реалност, пълна със ненужни документи;
с хартии, на които пише, че ни има;
със нелекуващи духа медикаменти
и със терапии против неповторимост.
Ако се свърши с този сън хилядолетен
и се събудя и поема дъх като новородено,
ще посадя в зениците си бяло цвете.
Но всъщност сигурно е вече посадено..


"Ти се страхуваш от мен..."

Страхувам се единствено от тъмното,
когато много време продължава.
Страхувам се от шепота на мълнии.
От гордостта, която заслепява.
Страхувам се от празни домове.
От твърде кратко продължило детство.
От летни ненадейни ветрове.
От черен сняг. И от душевни бедствия.
Кажи защо от теб да ме е страх?
Ти нищо плашещо не притежаваш.
Освен това, че себе си видях
в очите ти, които все прощават.
Освен това, че всяка мътна вечер,
когато сън ме люшне върху листите,
ти бавно и внимателно разресваш
косите ми, заплетени от истини...
Страхувам се, че ще се побера
в дланта ти страшно дълго недокосвана.
Страхувам се, че ще я прогоря,
ако поискаш в нея да ме носиш.
Страхувам се, че в твоето сърце
ако остана, то ще се забави-
от него ще поникне стъбълце
и ще порасне гъвкаво и здраво...
И ще отида до небето чак!
До седмото небе... Че и оттатък.
Прегръщай ме... Защото плъзна мрак.
Страхувам се, че пътят ни е кратък.

Елена Денева

Одисей

Одисей е само минувач.
Няма начин да се опознаем.
Прекосява стъпкания здрач
и се скрива в къщата под наем.

Просто пребивава в този град.
Даже след години не е местен.
Погледът му всичко пипа с глад
за лица, подробности и вести.

Явно е от онзи вид мъже,
дето спят с изпаднали богини.
Само с хитрост е въоръжен
и е тежко наранен със минало.

Идва. От храната ми яде.
Някой път леглото ми споделя.
Но дори във мен, не е със мен.
Не е с мен най-много във неделя.

Тръгва и така жестоко крачи,
сякаш иска просто да замине.
Той изглежда като минувач.
А живея с него от години.

Мравка
 
Искам днес да ти кажа…
Просто да ти прошепна,
че и мравката даже
става великолепна,

щом погледнеш отблизо
как с краката си боси
под земята чак влиза
и товара си носи.

И че мравката ситна
се обвива с воали
и посмява да литне,
щом любов я погали.

Тази мравка умела,
лъскава от умора,
се оказва по-смела
от големите хора.

Тази мравка, по-тиха
и от сън на тревичка,
в тези няколко стиха
е по-важна от всичко.

А в минута случайна,
в съвпадение лудо,
може ти да си тайната,
може аз да съм чудото.

Затова остави ме
да повтарям унесено
хубавото ти име,
да го сложа във песен,

във ума ти да влизам
като вятър във стая,
да те гледам отблизо
и да те опозная.

Мария Донева

Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност....

Веселина Атанасова




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1213132
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031