Надеждата е нещо хвърковато -
то, кацайки в душата - те намира -
и пее свойта песничка без думи -
и никога не спира.

Най-сладък смях във нея се разнася -
и се извива страховита буря,
за да убие птичката, която
отвътре топлина притуря.

Аз чух я в най-студените крайбрежия -
дето най-странното море се плиска.
Дори сред най-голямата опасност -
троха не ми поиска.

Емили Дикинсън

 Вярвам в мечти.

В чудеса. И в усмивки.

В сънища тъмни

и неразгадаеми.

В ежедневното

неизбежно обичане.

В малките щастия.

И в малките тайни.

Вярвам в приказки.

В щастливи развръзки.

В романтичното

залезно вричане.

В нечии стихове -

невинни и дръзки.

И в надеждата

за обичане.

Вярвам в пътища.

В хора. И в истини.

В топлината 

на дом и огнище.

В тихи стъпки.

В сълзи на пречистване.

В любовта, без която

не мога да дишам.

 
Нели Вангелова

НЕБЕ

 Искам да гледам - сега и след дни, след години - небето,

тук и навсякъде, легнал по гръб на земята,

от върхове, долове, и нататък, нататък,

искам да гледам - сега и след дни, след години - небето.

 Зия Осман Саба

ПРОЛЕТ ПОД ВЕЖЕН

Кошутите затъваха в снега…

Най-нежните графини на планетата

с пантофки от висока тишина

се мъчеха да разцъфтят и светят.

Кошутите не можеха да спрат

ятото вълци, падащо отгоре.

Но вярваха, че няма да умрат,

ако за нещо бяло си говорят.

И те запяха - сякаш еделвайс

звънеше в кадифената прозрачност…

И ако вълците си имат рай,

те го подушиха и литнаха обратно.

Тогава слънцето запали своя врат,

наведе се и топло се прекръсти.

Снегът приличаше на тънък плат,

преметнат на кошутите през кръста.

Пантофките и тънкият кристал

се смееха от облака памучен.

Един елен, от обич побелял,

се завъртя, за да не бъде скучен.

 Николай Милчев

 ПОСВЕЩЕНИЕ

По челото ще те целуна…
Дълго…
Ще те целуна много пъти…
Много…
И приказка ще ти разказвам -
мълком,
която нося в мен до изнемога.
Нощта се свърши -
и денят ще свърши.
Звезди на свода ще се полюляват.
Докато някой вихър ме прекърши -
ще ти разказвам.
Ще ти посвещавам…