Ако животът е река, и сърцето ти е лодката

- едно дете на водата, родено да плава

и ако животът е див вятър, който духа пътя ни към високото,

и сърцето ти е Амелия*, която си умира да лети,

Небето знае – няма граници

а аз съм виждал небето в очите ти !

И ако животът е бар, в който ние трябва да чакаме ,

край човек, който е сложил пръсти на портите от слонова кост,

където ние изпяваме нашите страхове и нашите съдби, докато дойде Зората

и подреждаме всички мъртви в техните кутии с обратен адрес,

В твоите очи, плахи както песен на чучулига,

тази черна нощ някак ще се стопли от искра,

за да ни удържи докато дойде Денят

когато страхът ще отпусне хватката си.

Небето има Своите начини…

Небето знае – няма граници

а аз съм виждал небето в очите ти !

Ако животът ти е грубо легло от къпини и нокти ,

и духът ти е роб на човешките камшици и затвори,

където си гладен и жаден за справедливост и право ,

и сърцето ти е чист пламък сред постоянната човешка нощ

В твоите очи, плахи както песен на чучулига,

тази черна нощ някак ще се стопли от искра,

за да ни удържи докато дойде денят

когато страхът ще отпусне хватката си.

И Небето има своя път ,

когато всичко ще намери хармония,

И Небето знае какво е в сърцата ни

- и мечтата ще се сбъдне..

Небето знае – няма граници

а аз съм виждал небето в очите ти !  

/*първата жена обиколила света със самолет/