Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2014 23:41 - Катерина Кайтазова
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 1083 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Пустота

На твоя праг присядам тихо вечер
и дълго съзерцавам пустотата.
Дали защото знам, че си далече,
така ми е безизразно в душата.

Нощта ми е студена и безлунна
и сякаш някой ми е взел сърцето.
Преди поне туптенето му чувах.
Сега е празно...Тихо... Незаето.

Един безмълвен космос обитавам,
и не че ми е лошо, но е странно,
защото нямам нужда да съзнавам,
но искам да те чувствам постоянно.

А може би в съня си се страхувам
човешката си нишка да не скъсам
и утре в друг живот да се събудя
без да те помня...Без да те потърся...

Покоят на движението

Има дълги дни.
Като керван в пустиня
преброждам себе си.
Сърцето ми мълчи.
Не знам посоката...
От времето не прося милостиня.
Единствено покоят на движението
засища нуждата ми от оазис.
Където и да съм - не е случайно.
Когото и да срещна е предначертан.
След изпитанията се разкриват тайни.
Каляват волята. Душата става храм
и осенено от божествено присъствие
добива смисъл дългото пътуване.
Животът ми изтича между пръстите,
но е Живот, не просто съществуване!

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. precoria - Пустота,
22.03.2014 14:23
но пролетна...сякаш!
"Един безмълвен космос обитавам,
и не че ми е лошо, но е странно"....
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212412
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031