БЛАГОВЕСТА ПУГЬОВА

Две деца се обичат, играят на семейство
събуждат се и момчето й прави закуска,
а тя си слага рокля на цветчета и панделки,
и отиват на училище, и си липсват цял ден.
После си правят вечеря като големите, 
и като големите се гушват и заспиват.

В събота чистят къщата за кукли (като семейство), 
тя наужким лети с метлата-играчка, и той се смее,
после й чете „Малката кибритопродавачка”... тя плаче,
той я хваща за малката ръчичка с неговата малка момчешка
и после отиват на вечеря – две деца в ресторанта.

Всяка неделя отиваха в парка и играеха на криеница,
криеницата им беше любимата игра.
Като по-малки криеха себе си зад дървета, зад пейките,
когато поотраснаха криеха мъките си от другия,
просто заради играта... и двамата криеха добре.

И така скрили се до съвършенство,
те не разбраха защо не успяха
да спазят обещанията си, и най-вече едно 
... да остареят заедно