Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2015 07:36 - мравки ...
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 1739 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 15.12.2015 11:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


Мравка

Искам днес да ти кажа…
Просто да ти прошепна,
че и мравката даже
става великолепна,
щом погледнеш отблизо
как с краката си боси
под земята чак влиза
и товара си носи.
И че мравката ситна
се обвива с воали
и посмява да литне,
щом любов я погали.
Тази мравка умела,
лъскава от умора,
се оказва по-смела
от големите хора.
Тази мравка, по-тиха
и от сън на тревичка,
в тези няколко стиха
е по-важна от всичко.
А в минута случайна,
в съвпадение лудо,
може ти да си тайната,
може аз да съм чудото.
Затова остави ме
да повтарям унесено
хубавото ти име,
да го сложа във песен,
във ума ти да влизам
като вятър във стая,
да те гледам отблизо
и да те опозная.

Престъпно стихотворение

Мравка – касоразбивачка
с инструменти тънки, фини,
с тирбушон и отварачка,
с чукове и бормашини
обикаля пресен орех,
мъчи се, с език изплезен,
иска дупка да отвори
и при ядката да влезе.
Тя професионалистка
е от най-висока класа.
В къщи мравчетата искат
орехов сладкиш на масата.
Тя потропва, тя почуква,
драска с тел, ръкави суче.
Нещо вътре се пропуква,
трясва орехът – отключен

Мравки


Пътеката на старите ми мисли – едни и същи,
все едни и същи – при твоята усмивка ме завръща.
От странстване безкрайно се прибирам,
когато видя твоята усмивка.

И чувствата ми, мравки без надежда,
ревниво влачат късчета от тебе. 

Мария Донева

------ 
и едно най-смешно:

Синята мравка се готви за бала.
Четири часа откак не е яла.
Има си рокля, естествено – синя,
но от тревоги похапва за трима
и тази рокля – лазурно-небесна –
само за три дни й станала тесна.


То е трагедия, даже е драма –
свършва училище, вече е дама,
има три чифта лазурни обувки,
виж й антенките – целите в джувки,
а пък коланът я стяга през кръста,
златният пръстен не влиза на пръста.
И като връх в нейните патила –
май че й никнат прозрачни крила.
Точно сега ли? Защо все на мене?
Майка ми мисли как да ме жени!
Аз имам планове, гледам напред –
мен ми се ходи в университет.
Мравката щъка и нокти гризе,
шават антенките й фантазе.
Гризва си поничка, хрусва си сладки
и пак антенките стават й гладки.
Тя си разхлабва с въздишка корсета
и се запътва пеша към банкета.

 


Тагове:   обич,   надежда,   поезия,   донева,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marrta - ех, че прелест
19.03.2015 16:41
и как тази мравка с воали по валерипетровски тъй слуха ми погали!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212131
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031