Постинг
03.01.2016 22:52 -
Бисерка Каменова - поезия
Автор: lyuliak
Категория: Поезия
Прочетен: 1427 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2016 22:54
Прочетен: 1427 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 03.01.2016 22:54
* * * Една светкавица смути небето.
Раздра на две прозрачната му дреха.
Последва тътен глух. Далечно ехо
простена в лабиринта на сърцето и то заплака…
Спасителен порой заля земята.
Повлече бурени в потоци мътни.
Отнесе и тревогите попътни.
Като усмивка сред небесно злато
Разцъфна
Розата на Светлината.
* * *
Животът скрит е в дребните неща-
в жест най - обикновен, ала човешки,
в любима песен, слушана в нощта
в човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време,
да не виниш за всичко някой друг
да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите непринудено родени-
най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.
* * *
Под лупа не разглеждайте душата!
На чувствата анализ не правете!
Надникнете ли в тайната й свята-
прекършвате я като нежно цвете,
което ще престане да се радва
на слънчев смях
или на плач дъждовен.
Не винаги намерената правда
е знак добър. Ала е знак съдбовен
за болката, която ще пулсира,
ще става упорито постоянна.
Така Душата болката разбира,
но за Любов остава вечно жадна.
* * *
Когато се изкачваш към върха
и въздухът почти не ти достига
разбунената птица на страха
във ритъм луд гърдите ти разбива.
Когато неочаквана сълза
е замъглила ясната посока,
откриваш връх, наречен СВОБОДА –
измамно близо и съвсем високо.
* * * * * *
Във търсене на скритата причина
за неслучайно проявено следствие
събудих неочаквано лавина. Въпроси.
А след тяхното нашествие,
потънала в прегръдката им тежка,
откривах сред неясните миражи
на минали и настоящи грешки спасение.
И давах си куража, че мога, трябва и ще оцелея.
Повярвах в мъдростта на планината,
подсказала ми, че светът живее,
дори когато се руши скалата.
Раздра на две прозрачната му дреха.
Последва тътен глух. Далечно ехо
простена в лабиринта на сърцето и то заплака…
Спасителен порой заля земята.
Повлече бурени в потоци мътни.
Отнесе и тревогите попътни.
Като усмивка сред небесно злато
Разцъфна
Розата на Светлината.
* * *
Животът скрит е в дребните неща-
в жест най - обикновен, ала човешки,
в любима песен, слушана в нощта
в човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време,
да не виниш за всичко някой друг
да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите непринудено родени-
най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.
* * *
Под лупа не разглеждайте душата!
На чувствата анализ не правете!
Надникнете ли в тайната й свята-
прекършвате я като нежно цвете,
което ще престане да се радва
на слънчев смях
или на плач дъждовен.
Не винаги намерената правда
е знак добър. Ала е знак съдбовен
за болката, която ще пулсира,
ще става упорито постоянна.
Така Душата болката разбира,
но за Любов остава вечно жадна.
* * *
Когато се изкачваш към върха
и въздухът почти не ти достига
разбунената птица на страха
във ритъм луд гърдите ти разбива.
Когато неочаквана сълза
е замъглила ясната посока,
откриваш връх, наречен СВОБОДА –
измамно близо и съвсем високо.
* * * * * *
Във търсене на скритата причина
за неслучайно проявено следствие
събудих неочаквано лавина. Въпроси.
А след тяхното нашествие,
потънала в прегръдката им тежка,
откривах сред неясните миражи
на минали и настоящи грешки спасение.
И давах си куража, че мога, трябва и ще оцелея.
Повярвах в мъдростта на планината,
подсказала ми, че светът живее,
дори когато се руши скалата.
Няма коментари
