ПРИМИРЕНИЕ   Примириш ли се, пристига старост. Примириш ли се, пристига мрак. Примирявах се. И не изгарях, както някога, при първи сняг.   И си казвах тихо : есен иде. Забрави горещите слова. Но когато вчера чух обида, закипя отново в мен гнева.   Запламтяха кротките зеници, блесна огън в тихия ми глас и ударих яростна плесница на един подлец, израснал с нас.   Ей така. Пред всички. Без пощада. Стига подлеци на тоя свят. Тръгнах си направо през площада и усетих, че съм още млад.   Евтим Евтимов