Излизам от тоалетна, а двама юнаци напират да влизат заедно в кабинката. На всеки му е ясно, че не става дума за споделяне на мъжка любов, а за споделяне на химични съединения.

В напора им се опитвам по-бързо да им освободя място. Единият се спря и с погнуса и отвръщение ми посочи два лева паднали до тоалетната чиния, добре напоени с урината на десетките или стотиците ползватели на въпросното помещение. Парите не са мой, но що пък да не бъдат.

Мисля бързо, реагирам мигновенно и предизвикателно към бързащите момчета...

-          „Искате ли да ги взема а, а, а?”...

-          „Да бе да! Айде бегай, гледай кви са? Ти не си в ред..."

Пресягам се към ролката със салфетки, скубя колкото мога, навеждам се, взимам двата лева и ги свивам на топка в хартията... усещам че не съм взел достатъчно салфетки... Гадост! Ама ги взех нали, нали, нали! Напиращите момчета искат да ме черпят за „мъжеството ми”, материалът им бил малко,  но айде нищо.

Присъединявам се в групата и дружно се затваряме в единствената, тясна кабинка на мъжката тоалетна. Пичът дето чертае изпусна пликчето в същата локва от отпадачни биологични субстанции... много бързо почна да се рови да го търси, а намери го.  Е, значи за материала може, ама за двата лева няма да се наведе, както и да е. 

 Мисълта свърши на лична карта... Десет химични лева се правят на фуния, а аз като „професионалист“ правил го много пъти (няма да си развалям имиджа я, нищо че ми е за първи път) дръпвам скромната ми линийка... субстанцията продавана от люлинските „аптекари” мирише на нещо кисело и така и се усеща в ноздрата.... ефекта ясен - щастие, спокойствие, увереност, ясна и трезва мисъл не усещах как ми бие сърцето (и не ме притесняваше), алкохол на поразия, свежест ихааа, ухааа...  ефекта преминава, усещам как сърцето ми бие, не бумти и това ме притесняваше, повръщам, алкохола отвръща на пренебрежението с което го поглъщах по-рано.

Чувствах се мръсен, изкъпах се и тогава се сетих: - Имам два шибани пикливи лева в задния джоб на дънките си, навити в салфетки... мамка му, как да ги третирам (жестоко гнусна работа). Чудех се дали да не ги изпера, но бързо се разубедих.  Оставих ги да изсъхнат, сложих ги в нова чиста салфетка и ги пъхнах в задния си джоб.

Днес вече съм отново в реалността, трябва да си намеря нова работа, чувствам се много изпаднал в обществото. Трябва да си разпечатам CV-то, което направих на английски и с което съм горд, че го имам и не особено горд от трудавия си стаж съопставен с рожденната ми дата. Може би и заради това не се обадиха от нито една от 40-те фирми, където бях подал своята автобиография.

Е днес ще го занеса лично на още няколко, е така, без особена смисленост, може би за да казвам на себе си, а и на другите, че поне опитвам, поне опитвам.

 Отидох да си разпечатам автобиографията, цветно принтиране, скъпа работа, мина ми през ума да използвам двата напикани лева, не ги исках повече в задния си джоб, притесняваха ме със своята нехигеничност, така и направих. Сега ще ги дам на тази жена, тя ще ги даде на друг и така нататък, а какво ли се е случвало с много други банкноти, които някога съм ползвал, както и да е размислих се нещо. 

Занесох CV-то си в една фирма за която ми казаха, че може би ще е готино да работя, не е нещо мое, но сега не ми дремеше, що пък не? И без това няма да стане нищо както обикновено. След няколко дни ми се обадиха отидох на интервю, работата беше в представителна чужда фирма за автомобили, колектива ми беше предимно от жени и то много карасиви жени. Секса продава возила, както и всичко останало с екстри. И така намерих си много добра работа, работех по 8 часа 5 дни в седмицата, като „нормален човек”, много добра заплата и социални преференции, въобще приказната работа не е моята мечта, ама то пък сега и нямам мечти. На първия месец от както работех там, макар и нескопосан и не особено пробивен ТЯ ме забеляза и хареса. Прелестно създание с маслинено кафяви очи, толкова бистри и невинни, прекрасна жена, толкова мила и добра, но и отговорна и стриктна в работата. Беше толкова неописуемо красива, че за да може да си я представи човек, той трябва да знае, че тя първа в отдела си постигна таргета за месеца.

От предишния си опит знам че, жена види ли баща на децата ви и пожелае ли те, не трябва да й отказваш, защото много бързо, ще намери друг генофонд, който да желае. Влюбих се, любихме се, така след един месец от началото на връзката ни се оказа тя вече е бременна във втория месец. Всичко е просто прекрасно или просто… просто. Ще имаме дете, ще съм му баща. На 4-тия месец, от бременността (и третия от връзката ни), тя разбра че ще са близнаци.

-          О! Уникално, наистина ги искам!

Работата ми вървеше, бях добре платен, щяхме да се справим.

След около месец, разбрах че бързоизкачващия се по стълбичката на корпоративния прогрес мениджър в компанията ни има фетиш към бременни жени, а моята любов се оказа че има фетиш към бързоизкачващи се мениджъри.

Стана малко конфликт на интереси, уволниха ме. Сега си стоя в един бар с подута скула и два пикливи лева в джоба и се чудя дали да си принтирам CV-то или да си взема още една бира?