Не се влюбвай във мен.* Отдалече.
Аз съм само мираж във пустиня.
Бях река, но водата изтече
и остави на дъното тиня,

Има изворче горе  високо,
от което поех към море.
Но са били измамно широки
тези пътища в пусто поле.

По един се понесох, изчезнах –
в сухи пясъци, в камъни сиви.
Те изпиха до капка последна
всички мои живителни сили.

Не се влюбвай сега. Не наслагвай
към тъгата ми тежка вина.
Във душата ми пееше славей,
но без обич живя. Онемя.

* Л. Левчев

че като всяко високостойностно стихотворение и това ще остане недооценено /освен от мен, разбира се/. С Бог си приличаме по това, че виждаме истински стойностното.

Поздрав за теб, Земя. Дори музикален!:

https://www.youtube/watch?v=uzR5jM9UeJA

Не упреквам тези, които не одобряват, защото и аз не всичко харесвам.
Благодаря за поздрава. Веднага ще чуя песента.
Ведри дни и вдъхновение ти пожелавам!

Великолепно е.

Споделени майски празници!