ИЗПОВЕД   Разбирам те сега.   Пресякла залеза, ти мълчаливо спираше на мястото неравно, което във живота ми заемаше.   И все от таз страна, където вятъра бе силен.   Приемал съм го като нещо, дето тъй е трябвало да бъде – и нищо друго.   Сега, когато се отдръпна – точно от оназ страна започнах бавно да се срутвам...


КНИГИ
Отдалечих те, за да ги създам…   Сега ела и скъсай жалките ми книги.   Не са ми те донесли и половината от радостта на твоята усмивка,   под чиято светлина сърцето си окъсано закърпвах…   Жеко Христов