Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06 18:02 - СВЕНЛИВОСТ
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.06 10:13


СВЕНЛИВОСТ   Когато ти ме гледаш, ставам ненагледна като тревата, дето слязла е росата, и няма да познаят стойката победна високите тръстики, спра ли до реката.   Стеснявам се за моята уста горчива, за моя счупен глас и грубите колени. Затуй се виждам толкоз клета и свенлива, откакто ме погледна и дойде при мене.   Ти даже камъче по пътя не намери, така лишено от зората на светлика като жената, във която поглед впери, понеже чу как с песен тиха те повика.   Аз ще мълча, та хората от равнината, минавайки, да не познаят радостта ми във блясъка на мойто чело грубовато и в трепета на моята десница само.   Настава нощ и слиза в пашите росата; шепни ми ласкаво и гледай ме засмяна, че утре рано, сляза ли досам реката, целувана от тебе хубава ще стана.  
ИНТИМНО

Сега не стискаш ти ръцете мои. 
Ще дойде продължителното време, 
когато ще почивам с много прах 
и сянка във преплетените пръсти.

 

И ще речеш: "Не мога 
да я обичам аз, защото като жътви 
изрониха се бледите й пръсти".

 

Сега ти не целуваш моята уста. 
Ще дойде оня миг помръкнал, 
когато ще лежа сама без устни 
върху земята мокра.

 

И ще речеш: "Обичах я, ала не мога 
да я обичам повече сега, когато 
не вдъхва мириса на моята целувка".

 

И ще се натъжа, като те чуя, 
и ще говориш като луд и сляп, 
усетил моята ръка на твойто чело, 
когато мойте пръсти ще се кършат 
и по лицето ти, изпълнено с покруса, 
ще слезе моето дихание.

 

Не ме докосвай. Ще излъжа, 
ако река, че ти предавам мойта обич 
във тези ми ръце прострени, 
във моята уста, във моята шия, 
а ти, повярвал, че си я изпил, 
ще се измамиш ти като детенце сляпо.

 

Защото мойта обич не е само тоя сноп 
корав и прималнял на мойто тяло, 
което и от досега на дрехата трепери 
и подир всеки полет изостава.

 

Тя е в целувката, не в мойте устни, 
в гласа прекършен, не и във гръдта; 
че тя е божи вятър и на две разсича 
на тялото ми грозда палав и немирен!

ХИМН НА ДЪРВОТО

 

Побратиме дърво, дълбоко 
в пръстта забил нокте кафяви 
и в жажда по небе високо 
разведрено чело възправил:

 

ти примири ме с тая тиня, 
с чиито сокове се храня, 
но своята родина синя 
ми дай да помня непрестанно.

 

Вестиш на пътника по пладне 
присъствието си насъщно 
с широката си сянка хладна 
и с нимбата на свойта същност

 

Как да разкрия научи ме 
на битието във лъката 
влиянието неизтощимо 
на своята душа богата.

 

Дърво, създател благ и вещ 
на плодове със дъх тамянен, 
на дървесина за строеж, 
на вятърът благоуханен 
и стряхата на листа свеж,

 

на соковете благовонни 
и чудодейната смола, 
изпълнено с ръце от клони 
и сладко пеещи гърла:

 

стори ме като тебе щедра, 
тъй плодовита аз да стана, 
че със сърце и мисъл ведра 
света да мога да обхвана.

 

И нека никое усилие 
ме никога не уморява, 
и нека мойто изобилие 
се лее, без да намалява!

 

Дърво, де пулсът на живота 
бий толкова успокоен, 
и тъмни страсти не боботят, 
и спира трескавият ден:

 

покой и мярка дай ми само, 
мъжествената яснота, 
що вдъхна в елинския мрамор 
дъха на божествеността.

 

Дърво, ти си било отвеки 
утроба кротка на жена 
и всяко клонче в гняздо леко 
люлее рожбица една:

 

дари ме с листи гъсти, тежки, 
за да склоня тъй, мълчешком, 
онез, що във леса човешки 
клон не намериха за дом.

 

Дърво, изпълнено с обилни 
богатства, с вечна мощ, дърво, 
възправено като закрилник 
на всяко слабо същество:

 

стори във всяко състояние 
- детинство, старост, гнет суров - 
душата ми да грей и храни 
към всички същества любов.

 

 

Габриела Мистрал

Заповядайте в дискусионен клуб "Между редовете" ...

https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks


Тагове:   мистрал,   любов,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 581260
Постинги: 647
Коментари: 564
Гласове: 1370
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031