Обременил ме е живота с факти,
тежат ми спомени
с трагични дати,
ранена съм от срещи и раздели,
от знания,
изчерпващи до дъно.

Подай ръка, но извън времето,
извън възможното,
да се осъществим в едно небитие
с такава мъка за земя,
в която бихме изгорели...

***

Не ме докосвай,
ръката ти ще се опари
от огън недоизгорял,
от топлина недораздадена,
от нажежената сгъстена тишина,
в която дреме притаена
една надежда,
човешка и детинска:
за ново раждане,
за нова среща...

Не ме докосвай!

*** 

Не се обаждай,
нека да остане
твоя глас във цялата природа:
в лек полъх на затихнал вятър,
облял лицето ми с милувка,
в гласа на славей,
когато ме зове
да гледам залеза със него,
във шепота приспивен на нощта,
когато ме превръща на дете.

Не се обаждай!
 

Дора Габе, "Невидими очи" - 1970


** Понякога на хората, а особено на поетите, се открива небесният континент Тера-Кея. Място на утеха, вечност, сбъдване и Нови, Невидими очи... 

-------------------