Топъл ден

 

Включено на двайсет, грее

слънцето, пече си сладки.

Хрускави листа канелени.

Кестени приятно гладки.

 

Малки трепкащи моменти

хвъркат, весело разголени.

Есен е – по документи.

Но на пипане е пролет.

 

Мария Донева

 

Есенната тишина

 

Есенната тишина.

Да не я смутиш с гласа си!

Кротко помълчи. Една

мигла падна. И се скъса

паяжина. И златист

прах контурите запали.

Приеми, смирен и чист,

залезът да те погали

 

Мария Донева

 

Ябълчице

 

Слънце киселичко, дребно

като ябълчица дива.

Изостанало последно,

зъзне и се свива.

 

Мокри облачни грамади

тежко го затискат.

И на мястото му сядат.

И с вода го плискат.

 

Слънце, ябълчице сладка,

пълна с витамини!

Потърпи. Ще е за кратко.

И това ще мине.

 

Мария Донева

 

* **

 

Руса като малък принц,

алена като лисица,

есента се настани

и потрепна със ресници.

 

Дъхава като смола,

сладка като сок от круша,

мека, пухкава мъгла

във краката й се сгуши.

 

И светът въздъхна цял

на листата от поклона –

нежен церемониал,

крехка облачна корона.

 

Мария Донева

 

Умора

 

Аз гледам със обичащи очи

и няма начин да не забележа –

с нехайно боядисани лъчи

излиза сутрин слънцето. Небрежно,

 

загърнато със сивкава мъгла,

набързо гледа работа да свърши.

Примижало зад тежки очила,

студено му е и гърбът го кърши.

 

А цял свят на ръцете му лежи

и цялата земя на него чака.

И не че да се грижи му тежи,

но отдалеч се вижда, че е плакало.

 

Притопля и подрежда. Стисва зъби.

Отива двора си да поошета.

Ръждиви, уморени, с крехки ръбове,

листата му подлагат плитки шепи

 

Мария Донева

 

Покой

 

Правоъгълни бали слама.

Светлината е на петна.

Под небето – една голяма

и хранителна тишина.

 

Хоризонтът, извит в усмивка.

Ароматна прохладна пръст.

Във сърцето – покой. Почивка.

И надежда – околовръст

 

Мария Донева

 

Сега е ясно

 

Валя до обед, а сега е ясно,

и капките полека-лека спират.

Като уши на палав първокласник

листата руменеят и прозират.

 

Сив облак, с тънко розово поръбен,

блести, и слънцето е укротено.

Спокойствие със аромат на гъби.

Оранжево и матово зелено.

 

Усмихнатите локви се вълнуват,

когато вятърът ги гъделичка.

Следобед като този съществува

да спра и да се помиря със всичко.

 

Мария Донева

 

Дар

 

Лекичко ми студенеят

босите крака,

и ми иде да се смея,

и приятно е така –

топло е, като за есен.

И ми влиза във сандала

хрускащо листо от кестен.

И се чувствам здрава. Цяла.

И съвсем не ме е страх

от студа и от мъглите.

И се радвам, че вървя,

и че си живея дните.

И че простите неща

се променят хармонично.

И приемам есента

като дар за мене лично

 

Мария Донева

 

Дъждът пониква

 

Дъждът пониква от небето

и пуска тънички филизи.

Прозрачните му клонки, ето,

растат и до земята слизат,

 

и влага лъскава облива

дърветата изящно голи.

И сокът на дъжда прелива,

разпуква капките наболи,

 

и те блестят и натежават,

и падат сладки и узрели,

а по земята разцъфтяват

напити, сочни акварели.

 

Мария Донева