Едно мнение на блогър за бъдещия референдум. Човекът е много навътре в разработките за електронно гласуване, и вече е съветник към новата Агенция за Електронно управление.

Вече е ясно, че референдум ще има. И да не харесваме Слави, и да не харесваме въпросите, няма значение. Затова ще се опитам да отговоря на 6-те въпроса.

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не. Мажоритарните системи водят до бетониране на големите партии и изпадане на малките. Т.е. ще получаваме парламент с ГЕРБ, БСП и ДПС в него, всеки път. Всъщност, дори може би без БСП – вече имахме частично мажоритарно гласуване през 2009-та (подобно на Германия), и това, което стана, беше напълно очаквано – водещата партия (ГЕРБ) спечели почти всички мажоритарни места, с изключение на няколко, които отидоха при ДПС (в смесените райони). Хората не гласуват за личности. Не гласуват дори за партии. Гласуват „За Бойко/Царя/…, щото само той може да оправи България“, „за бесепето, да стане както беше едно време“, „за депесето, щото сме (български) турци“. Или просто защото някой е платил. И това е нормално.

Да вземем например Великобритания. Там има мажоритарна система, при която в парламента общо взето има 2 партии – консервативна и лейбъристка. Не че други партии не намират място (LibDem дори като коалиционен партньор, SNP като местната шотландска партия), но мажоритарността на изборите носи сигурност на двете големи партии. Един пример от последните избори там – радикалната, популистка, анти-имиграционна партия получи 12.7% от всички гласове, класирайки се на 3-то място по гласове. Колко места получи в 650-местния парламент? Едно. Искаме ли партия, която има доверието на 13% от хората, да получи само 1 депутатско място? Шотландската национална партия получава половината от гласовете на либералната демократическа партия. Места в парламента? Шотландците 56, LibDem – 8. Защото шотландците са силни в определен регион (подобно на ДПС, например). Изобщо, мажоритарната система изкривява много представянето и гарантира гласове на големите партии.

Смислената алтернатива на мажоритарната система е задължителната преференция – достатъчно е някой кандидат да бъде в листата на някоя партия, имаме механизъм, с който да го изберем.

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

Не. Какво ни пречи бройката? Намаляването на половина би спестило под 4 милиона годишно за заплати. Което е капка в морето на държавния бюджет. Ето малко данни за броя депутати в Европа, и за броя депутати на 1 милион население. Малките държави имат по 30+ депутата / 1 милион души. Прибалтийските държави имат доста повече, Словения също. 120 ще бъде твърде малко спрямо останалите държави със сходна на нашата популация. Може би 200 деуптата би било оптимално, но не 120. Има и още един аспект – депутатите, ако искат да си вършат съвестно работата, нямат твърде много време. Има много законопроекти, и малко време човек да се запознае с тях и да ги разбере. Отчасти затова (отчасти заради способностите на някои депутати) от трибуната нерядко слушаме пълни глупости. Ако намалим наполовина бройката, дори съвестни и интелигентни депутати няма да могат да обхванат адекватно всичко. И най-вероятно ще си гласуват по-високи бюджети за сътрудници – т.е. пак същите разходи, но с по-неточно представителство (при закръглянията и прехвърлянето на остатъци и сега има странични ефекти; при по-малък брой депутати тези проблеми ще се задълбочат).

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

По-скоро да. Тук позицията ми може би е странна, но съм я обяснявал и преди. А и много зависи от това как се реализира – има държави със задължително гласуване, без санкции. Има такива със санкции, които не се прилагат. Онзи ден в медиите се появи предложението, че „наказанието“ за негласуване ще бъде изтриване от избирателните списъци (това на пръв поглед е глупаво, но всъщност е де-факто активна регистрация чрез предходното гласуване, като по този начин се създава списък с хора, които ги има в базата данни на населението, но най-вероятно не са в България, не са живи, и т.н.). Т.е. има много варианти за „задължително гласуване“, а въпросът не ни казва кой точно от тях избираме. Ако депутатите приемат задължителното гласуване с изтриване от списъците, тогава този въпрос може да отпадне, макар да съм убеден, че идеята на авторите му е била друга. Дали едно право може да се превърне в задължение е дълга тема. Според мен може.

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Да. Но това вече го отогваряхме. А до края на април депутатите ще приемат изменения в изборния кодекс за електронно гласуване. Единствената разлика би била ако този референдум събере повече от гласувалите на предишните парламентарни избори, което надали ще стане. А и ако вече в изборния кодекс е записано, че ще има електронно гласуване, въпросът става излишен.

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

По-скоро не. От една страна е добра идея всички участвали да получат нещо (и да няма праг), от друга – 1 лев днес няма да е същото, като 1 лев след 5 години. Нямам аргументирано мнение дали партиите да имат високи или ниски субсидии (едното изглежда като разточителство, другото води до „черни каси“), но с тази формулировка по-скоро бих гласувал с „не“. Ако имаше обвързване с минималната работна заплата, например, щеше да има повече смисъл. Например „0.3% от минималната работна заплата на глас“.

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не. Полицаите не са политици. Работата им не е да събират обществена подкрепа, а да пазят реда. Ако фокусът им се измести към това да задоволяват обществените очаквания (вместо да спазват закона, например), тогава може да има и комични, и трагични последствия. В САЩ, например, някои съдии се избират. И това е проблем. Защото изборните длъжности зависят от популярност, а не от умения за вършене на работа. И това ще се пренесе и при избора на директори на ОДМВР-та. Шефът, който си наеме най-добър ПР, ще спечели изборите. На които избори активността ще бъде 20-тина процента. В София има избори за районни кметове, повечето от които стигнаха на балотаж през есента. Колко процента беше активността в София на балотажа? 18%. Не можем да очакваме по-висока активност за полицейски началници.

Можем да си „играем“ с изборните правила колкото искаме – аз съм предлагал доста по-абсурдни идеи. Но промените в изборните правила няма да подобрят качеството на демокрацията. Най-много да дадат временно предимство на едни или други, да затруднят някоя текуща схема, да създадат малко „здравословен хаос“. Могат и да задълбочат някой проблем, или да гарантират повече места за някоя партия. Но както и да завъртим правилата, проблемите на демокрацията ги решава обществото, а не изборният кодекс. Докато сме пасивни, докато си купуваме и продаваме гласовете, докато не търсим отговорност на избраните, докато издигаме и избираме хора, които „не се отклоняват от партийната линия“, докато не разберем, че изборът всъщност има значение и докато не развием нетърпимост към схемите, изборният кодекс ще е просто интересна тема за дискусия, евентуално средство за спиране на някоя схема или за качване на някой и друг процент активност, но не и решение на проблемите на демокрацията ни.

Bozho.blog.bg