„Сцена във влака. Сутринта пътниците стават. Мъжът отива в края на вагона да пуши. Жена му се мъчи да прибере бельото и дюшеците. Казвам й: „Разрешете да Ви помогна”. Тя отговаря: „Свикнала съм всичко сама да правя”. Докато вдига дюшека, неволно събаря чашата с чай, след което й се налага да почисти.

     За съжаление, в много случаи жената поема мъжките задължения. Така постепенно, без да забележи, тя започва все повече да се товари. И в крайна сметка й се налага да носи на гърба си целия товар на семейния живот, че и да печели понякога повече пари от мъжа си. На всичко отгоре, останала вече без сили от поетите задължения, тя започва да вдига скандали на мъжа си, че той нищо не прави. А кой го е научил на това? „Той от дете си е такъв.” Ами защо тогава си се омъжила за него? „Обичах го и си мислех, че ще се промени”. Ами трябваше от самото начало, без да пропускаш дори най-дребното, да се заемеш с неговото и със своето възпитание”. „Хиляди пъти съм казвала, карали сме се, плакала съм…”. А опитвала ли си с мъдра ласка, с любов, с женска хитрост?

     Разбира се, по-лесно е сама да направи нещо, вместо да се опита да намери мъдро решение, да бъде красива и да се учи да обича, тоест да бъде жена! Такъв труд се възнаграждава с добро здраве, с щастие в семейството, с кариера на мъжа, с прекрасна съдба на децата. Иначе мъжът, а по-късно и децата, увисват на врата на жената. И тя се превръща в кон …

     Ще разкажа продължанието, за да се убедите, че съм прав. Мъжът се връща в купето и започва да се преоблича. Сваля панталона си и го мята на врата на жената. Без да реагира на това, жената продължава да чете списанието си…

     О, жена, колко си велика и колко многолика! Ти можеш да бъдеш всичко: и жена, и товарен кон, и закачалка – всичко, което поискаш да бъдеш!”

     из „Живите мисли”, Анатолий Некрасов