Няма да повярвате. Да, да се влюбиш в нечестен, пияница или използвач е опасно, но това го знаят всички и на свой риск прекрачват в това. Най-неподозираната опасност е да се влюбим в добър човек.

Ще обясня защо:

"...Той е толкова по-добър от мен, нормално е да не ме харесва."

"...Всеки добър човек е нормално отдавна да е обвързан с по-добра/красива/умна/предвидлива жена от мен."

"...Той е толкова добър, еднакво ценно му е да бъде с всичките му приятели, нормално е да не му липсвам така остро, както той липсва на мене.."

"...Той е добър човек, макар да не ми стига неговото внимание и отделено време, къде ще намеря друг така добър и внимателен?"

... и омагьосаният кръг се завърта. С месеци и години! Особено ако се усещаме грозни, различни или с "тежко минало". Не вярваме, че за някой вече можем да сме на важно място. 

А и действително в наши дни добрите и свестни хора са малко. Въпроса е, че заемайки пасивна позиция ние само ги търсим, а не ги създаваме, добрите хора. Вкопчваме се в тях. Това винаги е товар и за двете страни.

Има обаче една голяма полза да познаваш и обичаш добър човек. Може да се опитваш да бъдеш като него. За любовта това е естествено. Тя несъзнателно почва да ражда. Нали народът е казал "с какъвто се събереш, такъв ставаш"...

И даже ако не станеш "чак толкова добър" може поне да разшириш мирогледа си както другия, наистина да почнеш да цениш повече хора и преживявания освен присъствието на Единствения ... А и да си признаем, често обичаме "добър човек" и се оправдаваме че е "Единствен", когато не ни е приятно в компанията на други приятели, които понякога не премълчават недостатъците ни... Не ни е приятно сред приятели, на които трябва да даваме, защото са немощни или в някакъв проблем. Които не са рицарски настроени на "винаги готов" да подкрепят нас...

Трябва да има баланс. Благодарни сме за тия, които наистина ни обичат от сърце, добри са с нас от сърце.. Те са ни нужни, разбира се. Особено когато самите ние трудно си прощаваме и се обичаме.

Но е опасно и да затваряме ушите си и за гласа на Истината какво правим, как живеем, какъв е очаквания резултат от нашите избори. Според народните предания царете често са били готови да обсипят с всякакви привилегии шута или съветника си, ако намерят искрен такъв. Защото е трудно да се изправиш пред гнева на царя...

А запитваме ли се откъде взима сили "винаги готовият" да ни помогне и да претърпи човек? Не е ли обърнал той поглед също към Някой Единствен, чийто образ обича и постепенно приема? Между другото, ако той наистина не върши добрини само от желание да го похвалят и оценят, той ще е видял и друга страна на съвършения Образ - проницателността. Няма да е безволев и беззащитен добряк. Всъщност ние най-често от тия се възхищаваме: СВОБОДНИТЕ. Които вършат добро от своята свободна воля и го правят с мярка и с мъдрост.Хубаво е да се потопим в извора на Свободата им.

papazovacopywrite.alle.bg