Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07 21:35 - ТАНЯ
Автор: lyuliak Категория: Тя и той   
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.07 15:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „Има време за всяко нещо под слънцето, време за раждане, и време за умиране, време за любов и време за война...” цар Соломон

Губим ли често надежда, че най-важното в живота ни закъснява? Че сякаш нещо с нас не е справедливо, или усилията ни да спазваме принципи са без особен смисъл. .. Рухваме ли при своите лични трагедии? Искам да разкажа, макар и сухо, една впечатляваща история.


Малко смътна е идеята на днешната младеж за Толстой. В училище не се изучава дори някоя от малките му повести. А още приживе той е бил цял един свят, една институция – графът, отхвърлил графското в бита си, за да постигне благородство на духа. Той е бил най-великият руски писател, орящ нивите си и научил всичките си девет деца да работят нещо полезно с ръцете си
/като в приказката за царския син-килимар/ ; да живеят в постоянна болка и копнеж към нещо по-висше от настоящото си душевно и духовно положение.

Толстой е имал жива грижа за хората край него – от селяните в областта му, до всяко свое дете, братовчед, племенник, роднина. Усещането за този огромен род не ни напуска нито за миг, когато четем дневника на най-голямата му дъщеря, Таня. Раздвоена между талантливата си, енерична и много практична майка, и постоянно духовно търсещия баща, тя се превръща в една добра домакиня, сърдечна и обичана личност, която изобщо не забелязва ценността си, търсейки как да живее по-полезно. Вместо да взема „страната на майка си или баща си”, тя плаче, спори и ги помирява. Колко пъти тя ще се оплаква от напразно прекаран ден, от глупаво казани думи и неподходящи шеги в празните дворянски компании, колко пъти ще се оплаква от ниско кръвно, заради което постоянно й се спи (а това й прилича на леност!), или от своя прекалено добър апетит. (
Като малка по наставления на баща си плува или послушно тича след каруцата, за да отслабне.) Четейки за нейните радости, вътрешни битки, весели ухажвания, постоянни влюбвания, но и честно оттегляне от неперспективните отношения, ние си казваме, че това е една съвсем обикновена руска девойка от онова време.


Но както се казва, златото се изпитва в огън. Таня отхвърля всяка любов, която не се оказва истинската, преодолява и увлечението/състраданието си по женен човек, който не смята да промени живота си, а така увлича и нейния към безизходица. На късните за онова време 35 години, имайки и много други предложения тя се жени за отдавна познатия Михаил Сухотин, наскоро останал вдовец с шест деца. Майка й и баща й са в ужас, не идват на сватбата. Но тя поема този път с любов, и след няколко години Толстой вече е приятел със зетя, руски депутат и наглед обикновен практичен мъж. А какво прави Татяна Лвовна? Поради силната си любов, за която пише, че увлича душата й, тя се насилва отново да започне дневника си, като в този вид изповеди търси да не губи връзката с Бога. Много хора пишат, когато са нещастни, и търсят Бога, когато са зле, но само особено редки хора го правят, когато се боят да не би земното щастие да ги отдели от най-важните Бащински прегръдки на света – в този и бъдещия... Тези семена, това отношение към живота, са посяти от баща й. Можем да видим същото във всеки от трогателните герои на романите му, например Пиер Безухов или княжна Маря.


Таня, поела към този брак с големи притеснения да не би мъжът й да я увлече надолу в духовен план, открива, че той уважително се е повлиял от нея и нещата напротив, тръгват нагоре и „незаслужено щастливо” за отношенията им.


Скоро и огънят идва. Таня за пет години ражда шест мъртви деца. При това има бъбречни кризи, пътува по Русия и света, следва мъжа си, грижи се за проблемите на многобройните си близки, нека не забравяме осемте й братя и сестри. Макар че в разказите й не можеш да ги отделиш от близките й приятели, които обича също така топло и постоянно общуват. Колко пъти от ранните страници на дневника й разбираме, че е било обичайно да губиш приятели от детинство през поредната зима на пневмонии, за които е нямало антибиотик? „Серьожа май ще оздравее”, пише просто тя за сина на семейни приятели. Не съди хората, а често се обвинява, че обича някого повече, а друг по-малко ... „не така, както би искал Бог”.


Накрая на 41 години Таня дарява на съпруга си една жива дъщеря, също Таня. Но не по-малък дар е и любовта й към шесте му полусирачета, на които тя става втора майка. А огънят не спира. Сухотин е възрастен човек, боледува, както боледува и самата Таня. Скоро тя остава сама. Идва революцията от 1917. Едва защитени под името на великия си баща, децата на Толстой успяват да спасят нещо от литературното му наследство, но веднага са принудени да работят със своите ръце – както пророчески ги е научил баща им... Таня, както и други деца на Толстой, въпреки мнението на майка си, от добра съвест и състрадание
са се приучили да живеят без прислуга. Да шият и готвят. Да въртят тежката (нека да не я сравняваме с нашата) къщна работа... Сега те работят по музеите, преподават, спят в студени стаи, градинарстват, гледат кокошки и постепенно всички са прокудени в емиграция, където не живеят много по-леко. (Александра Толстая работи в САЩ като проста фермерка). Губят много. Но не губят себе си.  


И на 68 години Таня смело посреща поредната си болест, за да се оплаче, че още нищо ценно не е извършила в живота, и накрая да каже:
„Аз живях невероятно, незаслужено щастлив и интересен живот. И пълноценен. И така продължава...” Да, животът й по чудо продължава, макар че дневникът приключва. Стомахът, който е отказал да работи, и имат съмнения за най-лошото, е излекуван и Таня живее до 85 години с дъщеря си в Рим.


Четейки само дневника й, бих могла да помисля, че всичко е мое лично пристрастие, резултат от общата ми симпатия към онези трудни и вдъхновени времена, когато е живяла, прекрасните ми спомени от романите на Толстой... Тя не е всеотдайната Маша, последвала на дело самоотвержения пример на баща си към селяните. Тя не е и силната Александра, наследницата на литературния свят на Толстой, говореща като негов глас дълги години към руската интелигенция. Таня не е нито православна, нито „толстоистка”, както тя самата казва. Таня, ако гледаш нейните думи, е нещо средно, просто едно от децата на великия писател, от която той обикновено не е бил напълно доволен. Може би тя е прекрасната, но и земна Наташа Ростова от „Война и мир”, която твърде много обича да танцува и да пее, която бърка често в любовта, и накрая се разтваря в огромното си обичано семейство като „незаслужено щастливата” втора жена на Пиер Безухов.


Но в заключение ще споделя думите, казани за нея от известния френски писател Андре Мороа:


"Познавах добре и много обичах госпожа Толстая-Сухотина. Когато се запознах с нея, ме обзе нежно и приятно чувство. Тя твърде много приличаше на великия си баща. Имам чувството, че го виждам възкръснал в нея. Великолепният й дневник ми направи силно впечатление. Толкова е смела и честна. Само една дъщеря на Толстой би могла да стигне - от детството и юношеството си до същината на нещата, така директно и смело, както своя баща. Вярата и смъртта, любовта и омразата, дългът, предаността към родината - всичко това е представено от нея дълбоко и страстно. Без съмнение госпожа Толстая-Сухотина е истинска родена писателка, макар да не се смята за такава.


Източник:
1/ Т.Л.Сухотина – Толстая, Дневник, издателство „Отечество”, 1986г.
2/ http://tolstoy.ru/life/family/children/tatyana-lvovna-sukhotina/
3/ http://tolstoy.ru/life/family/children/mariya-lvovna-tolstaya/
4/ http://tolstoy.ru/life/family/children/aleksandra-lvovna-tolstaya/

image Татяна Толстая

Портрет на селянин, рисуван от нея:


image
Таня, Маша и Александра
image




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 560011
Постинги: 631
Коментари: 559
Гласове: 1337
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031