Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09 04:51 - Да си женен не означава да си влюбен
Автор: lyuliak Категория: Тя и той   
Прочетен: 1083 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 07.09 05:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Едно 4 годишно момиченце чуло за първи път историята за Снежанка в детската градина. Едва дочакало да си дойде у дома, за да я разкаже на своята майка. Вечерта то я преразказало на майка си. И след като разказало как принцът дошъл на прекрасен бял жребец и целунал Снежанка, а тя се събудила, детето попитало възбудено на висок глас: „И знаеш ли какво станало после?” „Да”, казала майката, „и те заживели щастливо”. „Не”, казало момиченцето, „те се оженили!” Да се ожениш и да живееш щастливо не винаги е едно и също нещо.

В 20-те години семеен живот ние също сме се уверили, че освен източник на много благословения, бракът може да е и много болезнено нещо. Както е казал Ейбрахъм Линкълн, чиято съпруга била много ревнива, „Бракът не е нито рай, нито ад; бракът е чистилище.” Някой друг е казал: „Корабът на брака не потъва след челен удар, а поради малка пукнатина.”  

Една жена започнала да масажира врата на съпруга си. Той й казал: „Ще ти спестя времето. Портфейлът ми е на нощното шкафче”.  

Живеем във време, когато пропастта между духовното гледище за брака и човешкото гледище е огромна. За повечето българи библейските стихове за брака днес звучат нелепо.   Така беше и по времето на Исус (макар и днес да е още по-лошо). Когато Исус показа на учениците великолепието на брака, който Бог е създал за своите люде, те възкликнаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени.” Христовото гледище относно значението на брака се различаваше толкова много от тяхното, че те дори не можеха да го възприемат като нещо добро!  

image

Ако това се отнасяше за консервативното общество, в което те живееха тогава, колко повече великолепието на брака е неразбираемо за света, в който живеем, където най-големият идол е азът, чиято основна доктрина е автономността, чийто централен акт на поклонение е развлечението, чийто две капища са телевизията и интернет, и чийто най-свещено коленичене е сексуалният акт без морални задръжки. За такава култура славата на брака за Исус е неразбираема.  

Затова и днес Исус сигурно би добавил: „Не могат всички да приемат това слово, но онези, на които е дадено... Който може да приеме това, нека приеме.”    

Нашият грях, егоизъм и културен багаж правят почти невъзможно разбирането на чудото на Божията цел за брака между един мъж и една жена. Фактът че ние говорим, а някои дори защитават „брака” между двама мъже или две жени, показва че разпадът на нашата култура и превръщането й в разврат, варварство и анархия вероятно не е много далеч във времето.  

Казвам го, за да ви събудя и предизвикам да прегърнете едно гледище за брака, което е много по-висше, по-дълбоко, по-силно и по-славно от каквото и да сте си представяли. За целта ние се нуждаем от делото на Святия Дух в нас. Естественият човек няма способността да види чудото на създадения от Бог брак.   

Думите „ще се привърже към жена си” и „те ще бъдат една плът” сочат към нещо много по-дълбоко и трайно от поредица бракове и прелюбодейства от време на време. Тук виждаме, че бракът е свещен съюз, който се основава на заветно посвещение и устоява против всяка буря „докато смъртта ни раздели”. Апостол Павел казва за брака: „Това е велика тайна; но аз говоря това за Христа и за църквата.”   С други думи, бракът следва модела на Христовото заветно посвещение на църквата. Христос беше Младоженецът, който дойде за своята невяста – Църквата Христова. Христос знаеше, че ще трябва да плати „зестра” – собствената си кръв, за изкупената си невяста.  

Той нарече това взаимоотношение „нов завет” – „тази чаша е новият завет в моята кръв, която за вас се пролива”.   Сега разбираме защо бракът съществува за Божия слава: защото той следва модела на Христовите заветни взаимоотношения с църквата. Ако ти си женен, причината е тази – твоят брак да принася Божия слава.  

За разлика от хората, Христос никога няма да напусне Своята съпруга. Според Него да си женен не означава да си влюбен. Да си женен означава да пазиш завет. „Докато смъртта ни раздели” е свещен обет – същият, който Исус даде на невястата Си, когато умря за нея. Затова онова, което прави развода толкова ужасен в Божиите очи е не само факта, че той включва прекратяване на завета със съпруга/та, но че представя Христос и завета му по изкривен начин. Христос никога няма да напусне съпругата си. Може ние да се отдалечаваме или да отпадаме от вярата, но Христос пази своя завет завинаги.  

Бракът е Божие дело, за Божия слава. Той е свещен обет.  

И накрая, в текста, който прочетох в началото, има още един стих: „А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.” Какво означава този стих? Какво иска да ни каже? Дали, че и двамата са били със съвършен външен вид като на манекени на Кристиан Диор и затова не са се срамували?  

Причината е пълнотата на заветната любов, която са изпитвали. Това, че не са се срамували не се дължи на тяхното съвършенство, а на това че не са се страхували, че брачният им партньор ще ги отхвърли или нарани. Но само за Адам и Ева ли се отнася това?  

Първият ефект от техния бунт срещу Бога е: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски.” Внезапно те осъзнаха, че са голи и се засрамиха. Защо? Да не би изведнъж да са погрознели? Не. Те се засрамиха, защото основите на заветната любов се срутиха. С това отлетя и сигурността на брака им.  

Защо стана така? Първо, Адам беше уязвим за срама, защото знаеше, че Ева е избрала да бъде независима от Бог. Тя се е поставила на мястото на Бог и е станала егоист. Той вече не можеше да й се доверява. Второ, той се срамуваше, защото и той беше прекъснал завета си с Бога. Той се беше разбунтувал и съгрешил срещу Него. Той съзнаваше огромната пропаст, която разделя това, което е от онова, което трябва да бъде.  

Ще завърша с откъс от книгата Смъртни уроци, в който Ричард Зелцър рисува прекрасна картина на брака:


„Стоя до леглото, където лежи млада жена. Лицето й е оперирано и устата й е изкривена като на клоун. Малко нервно влакно на лицевия нерв, който управлява мускулите на устата й, беше изрязан. Хирургът е следвал с религиозен плам извивката на плътта й – давам ви дума за това. Въпреки това, за да отстраня тумора, трябваше да изрежа малък нерв. Нейният млад съпруг е в стаята. Той е застанал от другата страна на леглото и така осветени от нощната лампа, те сякаш изобщо не ме забелязват. Кои са те, питам се – той и тази изкривена уста, мое дело, които се гледат и докосват толкова щедро и жадно? Младата жена заговаря: „Устата ми такава ли ще остане завинаги?” „Да”, казвам, „така ще е, защото е отрязан нерв.” Тя кима мълчаливо, но младият мъж се усмихва. „На мен ми харесва”, казва. „Даже е много сладко.” Изведнъж разбирам кой е той. Разбирам и навеждам поглед. Човек не може да е смел в присъствието на ‘бог’. Без да се замисля той се навежда, за да целуне изкривената уста и аз съм толкова близо, че мога да видя как изкривява собствените си устни, за да паснат на нейните, да й покаже че все още могат да се целуват.”   Нека се молим Бог да замени нашия разрушителен порив да задоволяваме емоционалните си желания с издигащото Христос и почитащото брака библейско посвещение да пазим брачния си завет.

  извадка от блога на  trif"s blog

image


Тагове:   Брак,   женитба,   семейство,   любов,


Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 572092
Постинги: 637
Коментари: 561
Гласове: 1356
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930